Reel Feel пролетта в Sofia Live Club | Review

ReelFeel и Sofia Live Club влязоха в четири-серийна колаборация помежду си през март и април. Организацията покани четири силни хедлайнъра в столицата, които направиха своите изяви в заведението под НДК. Въпреки общата локация, всеки един от концертите имаше свой уникален заряд. Може би единствените общи неща между тях бяха перфектната организация и силната сценична постановка в клуба (звук, светлини, визуализации). Във всеки останал аспект различните събития имаха своя уникален почерк.


Пръв в поредицата беше Wax Tailor. Французинът бе в Sofia Live Club на 16-и март. Ако сравним тази визита на артиста с предишната му, то този път музикантите бяха доста по-малко. В унисон с бийтовете, скречовете и ефектите на Wax свириха неговият бас-китарист и виончелист. За сметка на малкото инструменталисти, феновете успяха да чуят доста гост-вокалисти. Целият концерт обаче премина под знака на ретрото. За това спомогнаха както класическите бийтове на французина, така и скречовете върху тях. Премина се през изпълнение в стил "лошото момче от гетото и доброто момиче", което ни напомни някои опити от 90-те години на български хип-хоп и r&b изпълнители да създават подобни рап "хитове". Изтъркаността бе подсилена и от визуализациите на Wax Tailor, които също имаха доста ретро нюанси. Дори и логото на изпълнителя върху екраните сякаш изглеждаше като издялано за уестърн от 70-те.

На фона на "старовремския" облик на концепцията си, французинът представи чисто новия си албум "By Any Beats Necessary", четвърти поред в дискографията му. Двете вокалистки умело влизаха в съвременните трип-хоп експерименти на продуцента и допълваха downtempo бийта с красиви вокални изпълнения. Музикалните вметки на виончелиста също хвърляха модерна сянка върху иначе класически звучащите му изпълнения. Wax Tailor поведе крак в Sofia Live Club и отвори пътя за последващите ReelFeel събития в локацията.


Едва два дни след Wax, серията бе продължена от Jessy Lanza. И ако французинът вкара ретро облик на своя концерт, то Jessy Lanza бе заложила на експериментите. Даже на места беше прекалено експериментална. В типичния си неангажиран стил дамата излезе на сцената и започна директен разговор с тонрежисьора в стил "пропуснахме саундчека". След това Jessy поздрави публиката и ни отнесе в нейния странен музикален свят, изпълнен с много диско, техно, бас и... почти всякаква електронна музика. Както тя самата казва: "Смесица от всичко, което ми е харесало през последните 40 години". Публиката беше малко. Най-слабо посетеният концерт от четирите. Но за сметка на това сред феновете се забелязваха доста интересни персонажи, представляващи различни музикални сцени в страната. Концертът беше и най-разнообразният като музикална подредба. Нищо, че беше електронен и беше единствения в поредицата без инструменти на живо.

Леко неглиже и почти отнесена някъде другаде, Jessy Lanza направо ни отвя с електронен бийт. Techno почитателите се радваха на всеки неин експеримент в стила. Групи по-възрастни фенове танцуваха най-страстно на disco вметките ѝ. Малцината dubstep насочени клатеха глава на всеки снеър. Като цяло всички си изкарваха добре и се забавляваха с музиката. Имаше бийтове за всякакви музикални и възрастови групи. Водещ в изпълнението бе експериментът, тъй като Jessy Lanza не робува на стилове и течения. Толкова много live импровизации и смени на музикалните стилове изживяхме за час и половина, че сякаш всички изпаднахме в едновременен транс и просто се движехме в такт с музикалната обстановка. Толкова бяхме трансирани, че дори не си поискахме задължителния "още един трак" в края на изпълнението. Малко сконфузно, Jessy си го беше приготвила. Но след като чухме един от най-известните ѝ хитове като завършек на сесията й, всички се отправихме към гардероба, без желание за повече от изпълнението ѝ. Сякаш бяхме чули всичко. Винаги съм се чудил какво ще се случи, ако не си поискаме "задължителния" one more tune. Дамата просто благодари и слезе от сцената, оставяйки музикалната част на съпорт селектора на Sofia Live Club.


Въпреки че и Wax Tailor минаваше за hip-hop с funk & trip елементи, най-голямо впечатление на рап-публиката в България направи Oddisee. Редица знайни и не чак толкова знайни имена на родната хип-хоп сцена се стекоха да чуят един от най-обещаващите американски изпълнители в последно време. Основният хедлайнър бе подгрян от Olivier St. Luis и The Good Company. Докато бандата свиреше своите funky rock парчета, Olivier смая всички с диапазона на възможностите на гласа си. Вокалистът дори показа завидни умения във високия регистър, умело допълвайки певческите си диалози с почти автентични женски партии. В страхотен контакт с тълпата, след множество заигравки и ръкопляскания, г-н St. Luis, който също е част от The Good Company, се оттегли встрани и се фокусира върху китарата си, отстъпвайки челното място на сцената на Oddisee.

Хип-хоп изпълнителят влезе с трясък още с първите си барове, подпомаган от живия инструментал на своята банда. Американецът изпълни доста свежи парчета, комбинирайки високоскоростен речетатив с ясна и изразителна дикция. Всяки трак носеше различен заряд и разказваше различна история. Бендът беше в абсолютен синхрон през цялото време. Барабанистът ни впечатли с бързи партии и изпълнения в стил amen break. Басистът водеше ритъма, а Oliver St. Luis и колегата му зад клавишната клавиатура от другата страна на сцената подпомагаха Oddisee като беквокалисти. Видяхме и малкия брат на изпълнителя, който също се включи зад микрофона, както и DJ-ят, който преди да изкара своите лирики някак стоеше в сянка през почти целия концерт. Oddisee дори зашлеви няколко звучни шамара на фанатизираните фенове на "старото звучене", пронизвайки дълбините на душата им с trap и grime изпълнения. Тези части от изпълнението бяха подсилени от мощна доза дигитален бас, манипулиран с хардуер от басиста на Good Company. На финала на концерта, в "one more tune" частта, Oddisee и компания изпълниха парчета от своите начални групови сбирки някъде в мазе в многомилионния Ню Йорк. Типичен, но в същото време доста съвременен east coast вайб с група силни инструменталисти и страхотни вокални партии.

Ако ще звучи така, то нека бъде хип-хоп!


В началото на седмицата Alex Clare закри поредицата със своя феноменален клубен концерт. Въпреки че по план това трябваше да е единственото мероприятие от тази серия извън Sofia Live Club, впоследствие събитието се премести срещу фонтаните на НДК. Alex Clare посети София като част от обилоката си за промоцията на новия си албум "Tail of Lions", трети в дискографията на артиста. Лайвът премина през няколко етапа, като Alex Clare бе на сцената близо два часа и половина. Отначало той бе съпроводен от китарист и барабанист, които свиреха наживо върху изпълнените с електроника инструментали. След няколко по-дигитални и по-класически части, Alex Clare премина през повечето значими моменти от творчеството си, като разбира се, се спря и на "Too Close".

Контактът с публиката беше осезаем. В някои от паузите дори се чуха призиви за "Damn Your Eyes", на които изпълнителят отговори утвърдително. Във втората част на изпълнението си, Clare остана сам на сцената, като колегите му се смесиха с тълпата и останаха да чуят остатъка от изпълнението отстрани. Водещият артист взе своята китара и премина през акустично солово изпълнение. То, естествено, започна с "Damn Your Eyes" и премина през други по-леки парчета в репертоара на артиста. Без плътен бийт, wobble и дигитални елементи, Alex Clare изпя олекотените версии на парчетата си, като дори направи съвместно изпълнение с тълпата пред него. С ранния финал на концерта бе сложен край и на цялата ReelFeel поредица в Sofia Live Club.

Спомените от тази пролетна колаборация ще ни преследват дълго време. Позитивните спомени за усмивките през четирите вечери ще ни греят дълго време, напук на пролетната умора и резките температурни промени в последните два месеца. :)
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!