METROPOLIS pres. Heroes Total или с две думи - благодаря, METROPOLIS


Тръгвам, развълнувана, с билет в ръка. Големи колебания бяха дали да посетя партито и в решаващия момент един скъп приятел ме убеди с думите: "Даниела, ето ти една покана, върви и се забавлявай и после може да се отблагодариш като напишеш ревю." И, ето ме на́, за първи път пиша за нещо, което обичам.
Пристигнах в Интер експо център към 12 без нещо - опашка се вие, та се къса. Противно на очакванията ми, че ще вляза тъкмо за сета на Julian, имаше разместване в timetable-a, заради полетите. На входа всичко мина толкова набързо, че даже не разбрах. Плюсът на това е, че няма мръзнене и висене на опашката, а и успях да хвана малко повече от подгряващия сет.
Та, към съществената част - как с няколко крачки напред се пренасяш в друг свят. Зад пулта бяха Miss Lidiya & DJ Smurf - перфектно подгряващи. Още с първата глътка въздух в залата ми се пританцува. METROPOLIS се бяха постарали този път повече за озвучението си и то бе в пъти по-качествено от последните няколко пъти, когато съм посетила тяхно събитие. Поздравления!
На сцената излезе Julian Jeweil, френски артист. Часът - някъде там, вече съм забравила да гледам часовника. След първите десетина минута стана ясно, че ще пуска по-тежко от очакваното в неговия типичен стил звучене. И, тъй като инцидентно пиша това ревю и не съм запозната професионално или то поне на някакво любителско, но пък високо, терминологично равнище с техно музиката, мога да разказвам главно за чувствата, които музиката и публиката наоколо, събудиха в мен. Според мнозина се е изложил, за други беше гвоздеят на вечерта. Доста спорове се завъдиха във Facebook събитието в тази връзка. На мен ми допадна - явно е въпрос на музикален вкус.
След него е ред на Ilario Alicante. Италианецът започна малко след 2 часа сутринта. Известно за него е, че той свързва успехите си с това, че е започнал като клубен диджей и все още вижда себе си като такъв. За него връзката с дансинга винаги e била от жизненоважно значение. И това ясно си пролича - неговият контакт с публиката бе зашеметяващ. Мелодично, свежо, предразполагащо за танци звучене, темпово и с много дропове. Любимецът на събитието за мнозина на дансинга.
Околок 4:30 стартира големият герой на вечерта, немският гений Ben Klock, който продължи да пуска много след изгряването на слънцето, когато хората вече не знаеха на кой свят са. Безпощаден. Интензивен. Мощен. И в същото време - господар на изкуството. Артистичността и емоцията се разпръскваха из цялата зала. Истински разнообразна, неговата музика се усещаше с всички сетива, безкомпромисно. Много малко чувства биха могли да се сравнят с това, което той успя да предизвика у публиката. 
В заключение мога да кажа, че това бе истински качествено техно парти. Публиката бе повече от прекрасна. Всички танцуваха, захласнати и обединени от музиката. А героят от посетителите бе момъкът с патериците, когото засякох няколко пъти из залата и винаги се раздаваше на сто процента, защото пред любимата музиката всичко е незначително.
Share on Google Plus

About Daniella Hristova

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!