Voltage превзе Mixtape 5 с UK стил


Петъчната вечер предложи доста интересни преживявания, които нашият настоящ екип нямаше как да отрази качествено и наведнъж. Хип-хоп дивата Akua Naru остана на заден план, въпреки обещаващия си мощен концерт с бенд в Sofia Live Club. Нямаше как да присъстваме и на тежкозвуковото събитие на Hard Nature. Авторският ни екип бе стациониран в Yalta (Under_Construction pres. Drum Kid & Temporary Permanence) и Mixtape 5 (Гръм и Бяс pres. Voltage). Ако интересът към стила насочи Руми към първото изброено, с Алекс се насочихме към второто събитие с медийната идея да направим интервю с гостуващия артист.

И така, след като изпуснахме Voltage на летището и не успяхме да го хванем в хотела, се насочихме с два телефона с червена батерия към Mixtape 5. Там след известно време успяхме да се видим с британския гост и изпълнихме журналистическия си дълг. Интервюто ще бъде пуснато възможно най-скоро, но колкото и да се стараем, ще ни коства известно време докато го довършим. Нека се насочим към конкретното събитие. По принцип, при наличие на няколко силни събития в един ден, просто си оставам вкъщи и се занимавам с нещо различно. Петъчната вечер на 11-и ноември бе точно такава дата. Бяхме хвърлили око на четири събития, а аз самият исках да посетя и четирите. С приоритет беше Hard Nature, но Akua Naru определено ми беше доста интересна. В същото време не исках да пропускам U_C в Yalta, а определено исках да чуя и малко по-различен дръм и бас. Всички предпоставки за прекарване на една спокойна вечер у дома бяха на лице и малко преди да възнаградя целия всемир с една дълга и продължителна майна, получих възможност от Гръм и Бяс да поговоря с Voltage. Това рязко наклони везните към поредната за месеца разходка до Mixtape 5, а "пърфект инглишът" ми изискваше да потърся подкрепление от Мечката.

След разходка до летището и до хотела, двамата бяхме в Mixtape 5 малко след началото на събитието. На сцената бе младежът Xylophobe, който умело ръководеше откриването на събитието. Клубът бе леко празен, но малкото присъстващи показваха, че са заредени за едно голямо събитие. Не успяхме да съберем впечатления от артиста на сцената, тъй като трябваше да проведем разговора си с Voltage. Втори на сцената бе ветеранът Kenobi (Гръм и Бяс), който беше решил да остави стиловите ограничения настрана. На места Deep, малко Liquid, леко Jump Up и... като цяло от малко по всичко. Kenobi премина през няколко DnB стила и показа един страхотен сет. Селекцията му бе силно подчертана от два компонента, за които организаторите се бяха постарали доста - звукът в голямата зала на клуба бе подсилен с доста допълнителен бас, а на сцената имаше пана, върху които се прожектираха 3D Mapping визуализации, танцуващи около главите на артистите на сцената.

Подтикнат от големия брой реклами и от препоръката на познат, реших да опитам количката-спонсор. Става. Не е топ, но става. Сигурно върви по-добре с алкохол, ама... кой знае... може би. Още не бях преполовил 200-милилитровата бутилка и на сцената се качиха другите представители на Гръм и Бяс. Panega & Monotype, подкрепени от Chibook, направиха силна b2b сесия с основен фокус върху Jump Up течението. Подборът им бе подтикнат от две причини. Първо, за да подгреят госта. И второ - защото това са двамата най-дейни продуценти на родната Jump Up сцена. С много авторски тракове, както и няколко съвместни парчета, двамата поднесоха силна селекция, левитираща и около няколко силни лейбъла в бранша. На ниво беше и  Chibook, който почти не си поемаше въздух между баровете и редеше рима след рима.

Вече отдавна бе минало полунощ, а публиката така и не идваше. Да, бяхме достатъчно като брой, но голямата зала беше някак рехаво запълнена. Това, естествено, не попречи на развитието на партито. След силната сесия на Panega, Monotype & Chibook, на сцената се качи Voltage. С две престижни награди в колекцията и с предстоящо издание за... внимание... Metalheadz, британецът посегна към пулта със самочувствие. С бърза смяна на траковете изпълнителят привлече погледите върху себе си и стартира ударно своя 90-минутен сет. Основният фокус бе насочен върху Jump Up парчета, но Voltage разнообразяваше умело селекцията си с Liquid, Minimalistic DnB, по-deep тракове и интересни вокални включвания. Публиката определено прие позитивно острия подход на британския хедлайнер и се забавляваше с всеки нов дроп и всяка по-рязка смяна между звученето, динамиката и настроението на сета. В последния половин час изглежда тълпата бе леко изморена от толкова много тракове и бе по-умерена с възгласите си, но Voltage взе вайба в свои ръце и отново вдигна ръцете на публиката с няколко силни артистични решения.

Реално, Voltage беше обещан гост още за началото на зимата през 2015 г., когато трябваше да е част от Дръм и Басс Лавина с Need For Mirrors. Младежът обаче бе възпрепятстван да дойде в София тогава и се отправи на турне в Северна Америка. Няколко месеца по-късно, въоръжен с много нови релийзи за водещи DnB лейбъли, Voltage пристигна в България, подсилен от две престижни награди (за най-добър изгряващ продуцент и DJ). Въпреки че в България не сме много добре запознати с British National DnB Awards и тяхната огромна стойност, успяхме  да се убедим, че журито е подбрало правилните критерии, за да награди именно този артист с двете си най-престижни награди за млад изпълнител. Поне с показаното си на сцената в София, Voltage доказа, че тези две отличия не са спечелени по случаен начин.

След Voltage на сцената излезе друга b2b сесия - варненците Monk & SEC7OR. Е, реално b2b нямаше, а сесията премина в "монолог" на SEC7OR, който пое инициативата при отсъствието на своя колега и съгражданин. В подкрепа на артиста зад микрофона отново бе Chibook, който показа добро усещане към DJ изпълнението. С доста силни парчета и разпознаваеми ремикси, Калоян успя да задържи нивото на настроението във високите гами, поемайки щафетата от основния хедлайнер за вечерта. След него зад пулта бяха Neurofunk специалистите Funk Aesthetics, които заложиха на селекция, изпълнена с парчета от каталога на собствения им Warfare Recordings, както и други силни лейбъли, специализирани в този подстил. Публиката все още имаше сили за танци и показа, че въпреки малобройността си, знае как да се отблагодари на артистите, контролиращи саундтрака на вечерта. Последен в лайнъпа, но не и по важност, бе Quho, който закри вечерта подобаващо. Всъщност, чух едва първите няколко трака от него и се отправих към изхода, но съм сигурен, че се е справил добре. Такова силно парти имаше нужда от подобаващо закриване. Е, работният ми график в съботната сутрин ми попречи да се убедя от първо лице във фактите.

Събитието не бе от най-посетените, може би заради силната конкуренция на партитата тази вечер. Но това донякъде си е типична българска черта. Винаги мрънкаме, че искаме нещо ново и интересно, което да е различно от познатото еднообразие, но винаги като дойде новото сме си същите няколко(стотин) човека. Но въпреки че публиката не беше многобройна и Mixtape 5 беше далеч от познатата препълненост, контактът между фенове и артисти беше на лице. Изпълненията на сцената бяха на високо ниво, а отговорът на тълпата не отстъпваше по висота дори за миг. Със сигурност след партито ще има Facebook коментари с оплаквания за болка в краката, тъй като голяма част от феновете не спираха да танцуват почти през цялата нощ. Гостът беше на високо ниво с високоинтензивен британски стил, а българският съпорт не остана по-назад със сценичното си присъствие.

Силно парти! Определено! За мен лично беше удоволствие, че плановете ми се объркаха и не прекарах вечерта у дома. :)
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!