Втория ден на Хипиландия или как завърши най-добрият фестивал в България.



След като обстойно разгледахме как Netsky, Black Sun Empire, Jonas Kopp, Dax J и българските им колеги се представиха през първия ден на фестивала Хипиландия, сега ще опишем и впечатленията си от втория ден. Този път Main Stage-а беше зает от по-еклектична съвкупност от артисти и жанрове, сред които се отличаваха хедлайнърите от исландската банда GusGus, докато по-малката сцена бе заделена за продължаващата drum n bass инвазия.

Тъй като двата дена на фестивала съвпадаха с два от четвъртфиналите на Евро 2016, аз отново се появих доста закъснял в парка до летището. Дори бях сигурен, че ще пропусна live изпълнението на HVOB - един от актовете, за които бях доста въодушевен да чуя. За моя изненада, когато отидох на сцената разбрах от колегите, че австрийците са започнали едва преди 5 минути своя сет - с цели 45 минути закъснение. Може би в backstage-а също са гледали зашеметяващата драма между Италия и Германия? Кой знае.

HVOB бяха в пълен състав - Анна на вокалите и Пол до нея на електронното оборудване, заедно с барабаниста, който ги придружава на лайв изпълненията - Матиас. Както обикновено, той използваше електронни барабани, които допълнително правеха изпълнението им доста по-мистериозно - вписваха се в тона на траковете, които дуото изпълняваше перфектно. Озвучението бе идеално, а гласът на Анна - кристален. Дуото демонстрира нагледно защо се нарича HVOB - Her Voice Over Boys. Чуха се парчета от последния им албум Trialog, представиха и чисто нов трак. Изпълнението им не беше енергично и динамично - о, не. Но беше изпълнено с мистична емоция, която по един чудесен начин подготви публиката за това, което следваше - GusGus.

За разлика от последния път, когато исландците дойдоха да изпълнят хитовете си на живо в България, този път бяха само трима - Biggi Veira, Daníel Ágúst Haraldsson и Högni Egilsson. Липсваше големият President Bongo, който си взе дългогодишна почивка от лайв турнето на групата, липсваха и електрическо-розовите мустаци на Herb Legowitz. Но останалите трима бяха достатъчно провокативни и сами - Biggi Veira се появи изцяло в женски дрехи, включително с петнадесет-сантиметрови токчета, докато Daníel и Högni рискуваха да ядосат всеки хомофоб в тълпата. Вместо това при сценичното поведение на вокалното дуо, силно напомнящо на легендарния Фреди Мъркюри, публиката откликваше с радостни възгласи и силно ръкопляскане. Явно наистина вече се превръщаме в европейци!


GusGus навлязоха в сета с инструменталната Mexico, както започнаха и през 2014 г. и продължиха със серия хитове от албумите Mexico и Arabian Horse. Чуха се култовите вече Obnoxiously Sexual, Sustain, Airwaves, както и грандиозният хит Crossfade, по време на който организаторите услужливо доставиха запалени фойерверки, с които Högni се снима. Звукът бе съвършен - отлична работа на саунд екипите. Всяка нота, която Daníel и Högni изпяваха бе кристална. Сценичното присъствие на исландците бе зашеметяващо - със сигурност на фотографите им бе изключително забавно да снимат всяка поза и танцово движение, всяка закачка и изпълнение на двамата вокалисти, които искрено се забавляваха на сцената. Högni, който в няколко интервюта е разказвал колко наясно е, че всеки жест на сцената има силно влияние върху публиката бе в свои води - след като няколко пъти поде импровизирано танго с  Daníel, целуна му ръката и набута микрофона в гащите си с надеждата за провокативна снимка, той реши да се качи върху металната конструкция на сцената и да пее отвисоко. И пя. Пя страхотно.



GusGus изнесоха концерт-шедьовър, който определено ги постави на първо място сред артистите за двете вечери. Колективът пускаше и пееше в различни електронни стилове - electronica, trip hop, house, techno, downtempo - личи си, че за тези момчета граници на таланта няма. По време на концерта им пред сцената се появиха членовете на HVOB с бири в ръце, за да уважат една електронна група, която със сигурност е била много влиятелна върху тяхното собствено развитие. След този рецитал съм длъжен да нарека GusGus най-добрият акт на целия фестивал.

След като исландците закриха шоуто си, съставът на тълпата започна сериозно да се променя. По-възрастните и по-зрели членове на публиката се изтеглиха назад, а отпред при решетките се напълни с млади момичета. И беше ясно защо. Предстоеше сета на британските феномени от Gorgon City. А този сет, както и поведението на публиката, бяха крайно любопитни. Защото Gorgon City идваха тук за DJ set, а както всеки, който някога е слушал техен диджей сет знае, той сериозно се отличава от нашумелите им в мейнстрийм музиката песни, с които несъмнено една голяма част от по-младата публика бе запозната.


И очакваното се случи. Matt се появи сам (явно Kye се е разболял тежко точно преди събитието) и започна да пуска. И пускаше изключително качествено - много сериозен клубен garage house, какъвто в България би могъл да бъде чут единствено в Ялта. Чуха се много от най-големите хитове на британското дуо, но все в по-сериозните им клубни версии. Вокалите бяха съкратени, ремиксирани или просто заглушавани от тежкия бас на хаус музиката. Това даде ефект върху младата женска публиката, която с течение на времето оредя силно, а възгласите и пищенето се чуваха на около 20 минути - всеки път, в който се появеше вокалния рефрен на някоя по-известна по телевизията песен. Така вместо Gorgon City да направят това, което масата артисти правят след като са достигнали широка известност - да се поддадат на волята на тълпата да пускат блудкави комерсиални сетове, те решиха да го направят по трудния начин - да образоват хората какво значи свестен UK house. House, който е подкрепян от легенди като Pete Tong и Annie Mac. Браво на Gorgon City и много респект за тях!

След края на сета на британците, който между другото се проточи с 30 минути над обявеното - приятен бонус за всички фенове, се насочихме към малката сцена, където трябваше по програма да завършва сетът на ENEI. Да, ама не. Както и на голямата сцена, така и тук бе имало известно забавяне, така че успях да хвана два часа от сета на руснака, който определено ми направи силно впечатление и лично за мен представи най-силният drum n bass сет на фестивала. Но за него и за останалите артисти на малката сцена ще оставя да говори Добри.


Включване от Дуци:

По традиция не съм запленен от футболната еуфория, която владее света в момента и за това отидох на събитието възможно най рано. Причините бяха две: не обичам да пропускам моменти от дадено събитие и исках най-накрая да видя на живо спектакълът на Unkle Billy & Julydrummer - DJ Drumset Visions. Аудио-визуалният проект беше част от програмата на няколко събития в София, но все нямах възможност да го чуя. Още с влизането си разбрах, че ще има закъснение в програмата. Това е нормално. Live изпълненията изискват повече подготовка от DJ сетовете. За да няма големи разминавания в програмите на двете сцени, на по-малката сцена също бе планиран същия дилей. Именно затова Unkle Billy започна малко по-късно, а в началото представи собствена селекция, с която подготви публиката за същината на малката сцена.

След разходка между Hip-Hop, Funk, Jazz и какво ли още не дойде време на сцената да излезе и Julydrummer. Темпото веднага скочи на 170+ bpm (или иначе казано - стандартно за Drum and Bass), а двамата артисти показаха страхотен синхрон, който съвпадаше с ротацията на предварително планираните забавни визуализации. Най-накрая видях DJ Drumset Visions и съм доста доволен от ефектното шоу. Със следващия сет присъствието на барабанист на сцената продължи, като зад инструмента застана Danny Boy от Piranha. Той спомогна за разнообразяването на сета на DJ Sava, който от своя страна беше заложил на по на-Trap-чива селекция. Дълбокият бас от електронната музика и високоскоростните дръм подложки спомогнаха сетът да звучи по един изключителен DnB начин. Но именно това е идеята в името на стила "Drum and Bass". Въпреки, че и двамата не бяха заложили на DnB представяне поотделно, именно това бе планирано да се получи в съвместната им изява.

Да, към края на сета си Sava остана сам, като Danny Boy се оттегли от сцената. Тогава артистът на Camp Sessions смени темпото и заложи на чиста Drum and Bass селекция, с която подгря публиката преди изявата на DC Breaks. Артистът на RAM бе решил да не бяга от "модата" в момента и представи селекция от "любимите 20 Neurofunk Трака". Тенденцията продължи и L 33, чиято селекция (въпреки представянето на новият му албум Karate LP за Eatbrain) покри до голяма част избора на DC Breaks. И като към това добавим, че и Sava "уцели" някои от парчетата, то виждаме, че за 4 часа сме чули някои хитове по три пъти. Това естествено не е по вина на артистите (няма как да си сверяват селекциите преди парти), а по-скоро е резултат от налагащото се еднообразие на модерното DNB звучене в последните няколко години. Естествено, в сетовете и на тримата имаше доста силни индивидуални попадения, особено в този на L 33, който помете публиката с новото си творчество. Но като цяло общата тенденция налага едно шаблонизиране на звученето. Нещо, което според нас е ненужно.

Извън шаблона беше Enei, който въпреки позицията си на хедлайнер закри сцената. Руснакът предложи разнообразна селекция, изпълнена с много различни подстилове на DnB музиката. За разлика от повечето си колеги, изпълнителят заложи изцяло на 170+ тракове, като разнообразяваше динамиката с по-минималистични или вокални парчета, но без да се отклонява към Trap, Dubstep и Grime (както е модерно напоследък). Със стилно поведение зад пулта Enei за пореден път показа класа пред българската публика и представи голяма част от личното си творчество. Е, и той включи някои от "задължителните" парчета (за 4-и път през вечерта), но като цяло изборът му беше доста по-разнообразен от предишните изпълнения. Интересно решение на организаторите бе да сложат артисти на Eatbrain и Critical един след друг в програмата. С поведението си обаче L 33 и Enei показаха нужното уважение помежду си, въпреки онлайн дрязгите между двата лейбъла в последно време.

По време на сетовете на малката сцена правех разходки и до Main Stage, където чух интересното (на първо слушане) откриване на Мелформатор. Да, в началото селекцията им ми се стори разчупена и интересна, но бързо започна да придобива един монотонен характер. Смените на динамиката и включванията на ефекти разнообразяваха еднообразието, за което допринесоха и визуализациите, но в общи линии, представянето им ми се стори "зациклящо" (казвам го като фен, който не е навлязъл навътре в този род музикални стилове). След дълга и тиха пауза, в която сцената се подготви за Live изпълнението на HVOB, успяхме да изгледаме част от дузпите (благодарности на момчето, което ги беше пуснало от телефона си) и чухме началото на първите хедлайнери на тази сцена. Впечатлени от силното начало на сета им, се преместихме на DnB сцената, но редовно се връщахме в амфитеатъра, за да проследим развитието и на това изпълнение (както и на последващото - Gus Gus).

***

Финални впечатления - изключително добра концепция на фестивала, страхотно изпълнение и това, което ми направи най-добро впечатление - брилянтен подбор на артистите. През двата дена на фестивала чухме всякаква електронна музика - techno, drum n bass, dubstep, electro, house, tech, downtempo, trip hop и какво ли още не. За човек, като мен, който обожава разнообразието, това бе истинско богатство от стилове - нямаше скучен момент. Защото, надявам се ще се съгласите, когато едни и същи артисти пускат едни и същи неща един след друг на една сцена в рамките на 12 или 24 часа, става изключително скучно. Другото, което ми направи много добро впечатление бе колко е интернационален фестивалът. Освен разнородната сбирка от артисти, включваща изпълнители от Австрия, Холандия, Англия, Германия, Русия, Исландия, Аржентина и Белгия, фестивалът явно бе добре таргетиран и към чужденците в София, тъй като видях не един и двама италианци, белгийци и французи да танцуват рамо до рамо с българските фенове. Освен това съм изключително доволен и от отворения начин, по който публиката възприе либералното за България поведение на артистите от GusGus. Нямаше хомофобски нападки, нямаше ядосани батки. Много приятна гледка за един малък фестивал в България. Смея да твърдя, че ако организаторите намерят още по-сериозни спонсори, съвсем спокойно тази концепция на тази локация би могла да се превърне в един уважаван европейски фестивал.

Благодаря сърдечно на организаторите и до скоро!
Share on Google Plus

About Tzvetozar Cherkezov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!