Solar Easter: Trinity 2016 Review


За трети път отидох на издание на Solar Easter тази година - през последните три години неизменно съм там. Тъжното е, че имах и билет за Richie Hawtin и неговата ENTER. концепция през 2013 г., но пропуснах. Както и да е, този път бях там, изкефих се и в следващите редове ще дам детайлно ревю за всичко, което ми хареса, не ми хареса и ме изненада в организацията, поведението на публиката и представянето на артистите.

Пристигнах към 11 часа, а още с влизането ми направи впечатление, че организацията е на страхотно ниво. След последните няколко терористични акта, YALTA CLUB вдигна сериозността на проверките на входа и, особено на големите Solar събития, постави двойна и дори тройна охрана. Този път металните детектори от Solar Christmas липсваха, но така или иначе инциденти нямаше. Опашките не бяха големи, а пропускането беше професионално и бързо. Дотук добре. Минахме през двете зали, в които в този ранен час все още тепърва започваше да се събират хора, а музиката на Ursiny и Chernikov вече заливаше пристигналите техно маниаци. Първата ни стъпка беше преминаване през гардероба на Floor 2 (предвидливо там, тъй като очаквах масата хора да се изсипят в другата зала). В интерес на истината това е от малкото критики, които ще дам за организацията. Както и на Solar Christmas, тук гардеробите бяха на обратните краища от входовете на двете зали. С други думи човек трябваше да премине през цялата зала, за да достигне до тях, което не е адски удобно. Аз лично нямах проблеми, но хората, които са влизали в 2 часа на Floor 1 предполагам са имали затруднения. В този смисъл, би било по-удобно гардеробът да е извън залите, както при събитията в Арена Армеец. Но като цяло организацията на събитието беше наистина на високо ниво.

След гардероба минахме през пункта на ДСК за фест карта, където за пореден път ни обслужиха бързо и професионално. В последните няколко години YALTA CLUB се опитва да наложи стандарт за организация на баровете на големите си събития с тези карти, който поне една друга организация възприе (дали от YALTA или защото същото се прави на всеки голям фестивал в чужбина). В началото около тези карти имаше големи проблеми, тъй като много хора смятаха, че ги мамят на бара и че барманите дърпат повече пари от картите. Честно казано, бил съм на всяко едно събитие, на които са се ползвали тези карти и никога не съм имал проблеми. Колкото съм сметнал, че съм изхарчил, винаги е било точно толкова. Държа да отбележа, че не пия алкохол и не взимам субстанции по времето на електронни партита. Всеки може сам да си направи сметката.

Оттук нататък се започна и голямото танцуване. Личният ми план бе да чуя артистите, които преди това не съм чувал никога на живо - Apollonia, Pan-Pot и Jamie Jones, плюс Chris Liebing за финал. Започнах от Floor 2, където подгрявката беше на големия Liubo Ursiny. Дали защото масата фенове се насочваха отрано към другата зала, или защото самият сет беше по-интимен, като за TAKEOVER, а не за голям фестивал, но енергията като че ли липсваше в първите часове в тази зала. Звукът, въпреки че беше кристален, не беше усилен достатъчно и хората се чуваха безпроблемно. Въпреки това Ursiny се справи страхотно и във финалните 40-ина минути успя да вдигне достатъчно публиката, която с приближаването на излизането на Apollonia в 1 часа, набъбна чувствително.

Apollonia


Точно в 1 часа зад пулта излязоха Shonky, Dyed Soundorom и Dan Ghenacia. Тримата имаха тричасов слот от 1 до 4, но тъй като исках да чуя и Pan-Pot, които щяха да пускат от 01:30 до 03:30, реших да играя 50 на 50 - чух първият час и последния половин час на Apollonia, а по средата отидох да чуя час и половина от сета на Pan-Pot. Труден избор, особено за мен, защото твърдо вярвам, че изкуството в един сет се намира е в кохерентността му, но определено си заслужаваше да чуя колкото се може повече и от двата act-a. Apollonia няправиха страшно добро впечатление. Започнаха бавно и лежерно, с много интелектуални и артистични ритми, миксирайки дийп и тек хаус от парижкия ъндърграунд, като тук-таме се чуваха и трайбъл елементи. Тримата направиха страшно добро впечатление и с това, че пускаха на винили. не защото новите технологии са нещо лошо, а по-скоро защото сме се нагледали на артисти, които смятат да пускат на винили близо до тонколони, но заради силния бас иглата постоянно играе по плочите. В четвъртък това не беше проблем за Apollonia, защото организаторите се бяха погрижили върху пулта да има два реда тежки плочки, които да го държат да не мърда при тежките вибрации. Така винилният сет се чу в цялата му кристална чистота и добави страхотно усещане, което не сме чували на фестивал откакто Seth Troxler взриви Room 2 на Solar Easter преди година. Сетът на Apollonia бе изключително еклектичен и дори бих казал твърде интимен - може би щеше да е по-добре тримата да бъдат викнати за един съвместен TAKEOVER евент. Наистина, за това загатваха и визуализациите, които бяха преобладаващо в затъмненото рубинено, което сме свикнали от тази поредица, а ефектът се подсилваше и от това, че използваха същите електронни стени около диджея и на тавана - точно, както е в Room 2 на YALTA CLUB. След като Pan-Pot приключиха сета си на Floor 2, се върнах за последния половин час на Apollonia. Направи ми впечатление, че определено са вдигнали темпото и тълпата се е разгорещила. Мога само да съжалявам, че трябваше да пропусна половината от представянето им. Следващият път - повече.
Оценка: 8/10

Pan-Pot


В 2 часа минах към Floor 1, за да чуя Pan-Pot и там звукът ме връхлетя като цунами. И не само от колоните. Ако в другата зала на арт хауса на Apollonia се наслаждаваха не повече от 600-700 души, то останалите около 5000 танцуваха под мощните ритми на Pan-Pot. Немското дуо определено се чувстваше добре зад пулта. Темпото беше по-високо, визуализациите бяха по-лъскави, CO2 оръдията бяха по-ефектни - въобще, тук беше тежката артилерия. За никого не е новина, че българската публика си пада по по-комерсиалното техно и този фестивал за пореден път го доказа. Pan-Pot излязоха и представиха един сет, който бе пълен с известни техно хитове. Сет, който адски много приличаше на сетовете, които сме им слушали от Time Warp, Awakenings и всеки друг по-голям евент. Берлинчаните бяха дошли с един сет, който може да бъде определен само като "фестивален". Да, двучасовият слот предразполага към това - един сет може да бъде развит по съвсем различен начин ако е шест часа. Да, всеки трак беше страхотен сам по себе си. Но въпреки това се почувствах малко разочарован, защото знам, че могат много повече от това да блъскат час и половина еднакви тракове с еднаква структура. Но тълпата се радваше, а може би това е най-важното. В интерес на истината енергията бе страхотна и не мога да не отдам заслуженото на Pan-Pot - успяваха да задържат интереса на публиката безпроблемно, дори и със сет, в който интересните неща бяха много по-малко от очакваните.
Оценка: 7/10

Jamie Jones


След края на сета на Apollonia останах на Floor 2, за да чуя целия сет на човека, който лично за мен бе хедлайнър на вечерта. След всичко, което изписах за Jamie Jones във фестивалния гайд, имах високи очаквания за англичанина и той ги оправда... донякъде. Честно казано, първият половин час на сета му беше точно същия, както и на Pan-Pot - фестивален. Тракове с еднаква структура, които бяха селектирани така, че да не оставят публиката да си почине - от high point на high point. Това е стратегия, която често се вижда по големите фестивали, като UMF и Tomorrowland, дори от огромни диджеи, като Carl Cox. Досега обаче не бяхме ставали свидетели на нещо такова в България, главно защото нямаме такива големи фестивали, а на Solar събитията артистите винаги са имали слотове от поне няколко часа, за да развият по-адекватно сетовете си. Точно обаче да се разочаровам наистина от Jamie, когато първият половин час свърши и се появи осезаема промяна. Английският дон започна сериозно да си играе с темпото, миксирайки арт тек хаус, бързо и ударно техно и bassline house, който е така модерен в последните години в UK. Това се хареса и на тълпата - траковете вече не бяха с еднаква структура, а диджеят се забавляваше зад пулта. Останах да дослушам целия сет, който се оказа произведение на изкуството, а Jamie определено остави добри впечатления за мен. Единственото, което ми остава, е да чуя един цялостен шестчасов extended сет на англичанина, който наистина да ме остави без дъх.
Оценка: 8/10

Chris Liebing


И тук си идваме на думата. Слушал съм господа на шранц музиката и преди - нормално, толкова често идва в България, че няма как, ако следиш тази сцена, поне веднъж да не си го виждал на живо. Във фестивалния гайд бях написал, че се съмнявам Liebing да заложи на мощните шранц ритми и този път и се оказах прав. Сетът му беше центриран върху мелодичното берлинско техно, което сме свикнали да чуваме от Marcel Dettmann и Ben Klock. Еуфорията ми само се вдигаше и вдигаше след всеки трак, въпреки че вече повече от 7 часа танцувах, а както казах, бях само на Red Bull. След като пусна и чудовищния ремикс на Radio Slave - Don't Stop, No Sleep на Tale of Us, вече бях убеден, че това е сетът на вечерта. Голяма част от публиката отиде в другата зала, за да слуша Paco Osuna, но също толкова голяма част от нея остана за Chris Liebing, така че не се стигна до нови фарсови ситуации, като миналата година, когато едва стотина души останахме да слушаме гениалния сет на Marcel Dettmann. След като приключи сета на Liebing, не се пренесох в другата зала за финалните 30 минути на Paco Osuna, а реших да се прибера за заслужена почивка.
Оценка: 9/10

Заключителни мисли


- За публиката: на мен, а и на хората, които бяха с мен, публиката този път ни направи страхотно впечатление. Обикновено съм свикнал на Solar събития да виждам всякакви откровено гнусни неща, но този път не забелязах почти нищо нередно. Хората не се блъскаха и биеха. Имаше страшно малко ненормално надрусани типове с изцъклени очи. Станах свидетел само на един човек, който бе изнесен от охраната. Не чух нито веднъж нацепени батки да крещят "Даймоо". По ъглите и във фоайето нямаше припаднали типове или непълнолетни хлапета. При тоалетните хората не се блъскаха, нямаше неадекватни ситуации и всички бяха застанали в културни колонки, чакайки си реда. А в самите зали енергията бе страхотна и публиката беше страшно откликваща на всичко, което диджеите правеха. Въобще - за първи път нямам забележки по поведението на българската публика. Браво!

- За бара: вече сме свикнали да виждаме цени от 5 лв за бутилка вода и 7 лв за Red Bull. Не ми е това проблемът. Проблемът ми е, че като плащам такива цени, поне можеха да се постараят Red Bull-ът и водата да са изстудени. Не знам как е била бирата, не пия на електронни събития. Но не искам да плащам 7 лв за топъл Red Bull. Организатори - това е директна критика към вас!

- За тоалетните: посетих ги два пъти, веднъж в началото и веднъж в края на партито, преди Chris Liebing. Мога да кажа, че съм крайно изненадан от това, което видях. Дори на фестивал с 6000 души, след повече от 8 часа парти, тоалетните оставаха сравнително чисти и добре заредени и поддържани. Дали това се дължи на  организация или на адекватната публика - не знам. Но определено ми хареса.

И за финал, ще ви разкажа за най-странното нещо, което ми се е случвало някога на парти. Чакам на опашката за тоалетната, която е около 10 минути минимум и точно преди да вляза в кабинката, идва до мен напълно адекватно изглеждащ младеж, добре облечен и привидно трезвен, който ме заговаря с думите:
- Пич, може ли да влезем заедно да се изпикаем?
Share on Google Plus

About Tzvetozar Cherkezov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!