Слушаш ли Drum and Bass? Или само определени артисти и подстилове?


Винаги съм казвал, че да слушаш само един вид Drum and Bass е като да пишеш с един пръст на клавиатурата. Пак става, ама е осакатено. Естествено, всеки човек се ражда със своите предпочитания и мнение, които да го отличават от останалите. Но когато жаждата ти за различие закрие целия ти светоглед, ти се превръщаш в поредното копие от матрицата на даден социален тип хора. Това нещо от край време се наблюдава на DnB сцената. По принцип многообразният стил е създаден да обединява хората с различни предпочитания, но у нас нещата не се развиват по този начин.

Тук, в България, си имаме своите клишета, които ни спират да вкараме някакъв нов звук в ушите си. Примерите са много. "Liquid е педалски", "Hardstep е наркомански", "Techstep е умрял", а новият Neurofunk се характеризира като "еднотипен и неразнообразен". А какво да кажем за "по-бавния DnB", който също е на добре познатия bpm, но... "звучи бавно"? А бавното в България не кореспондира с амфетите. Клишета, клишета, клишета! И всичките тези клишета ограничават средностатистическия фен само и единствено в неговите предпочитания и той може да намери обиден епитет за всичко различно.

Повечето фенове са си спрели някъде там на своите любими 5-6 артисти и максимум 100-тина трака за година. Образно казано. И всеки настървено защитава своето и плюе чуждото. И всеки е зациклил в своите убеждения. Някои са зациклили на артисти, други са зациклили на подстилове и лейбъли. Трети са зациклили на ниво организации, не признавайки нищо друго от иначе богатата на крюта и артисти българска DnB сцена. Малко сектантско, но такива са навиците тук, по нашите ширини. Хубаво е да уважаваш големите и любимците си, спор няма, но докато обръщаш внимание само на тях, редица класни или талантливи артисти изчезват тотално от облика на тази музика.

Ако попиташ един бассер дали слуша Drum and Bass, той, естествено, ще отговори положително. Но всъщност 90% от хората у нас НЕ слушат Drum and Bass. Някои слушат само и единствено Neuro, други само и единствено по-стари неща, трети - само модерния доскоро в страната Hardstep. Тук-таме се вижда и някой ликуидист, но и той е фанатизиран в неговите си предпочитания и хули останалите подстилове. Всеки е сложил капаците на очите си и като вглъбен добитък гледа само и единствено пред себе си.

Така, например, се стига до някои парадокси. Да речем, доста хора у нас са запалени по Raiden, понеже преди няколко години той тотално пръсна на феста. Е, да, ама естонецът не е издавал нова музика от 5 години. За сметка на това в момента има толкова много нови "Рейдъни", които обаче няма как да бъдат чути, понеже феновете си харесват 4-5 трака на своя любимец и не мърдат и сантиметър от тях. Не е лошо да се слуша Raiden, естествено, но е тъпо да се подценяват млади артисти за сметка на един неактивен продуцент. Друг подобен артист, който имаше сходно звучене навремето и се радва на някаква популярност у нас е Markoman. Същият този Markoman, който миналата година на феста пусна най-слабия сет (като Telekinesis) и продуцира само и единствено напомпан Neurofunk със своя дуетен партньор Smooth. В същото време на споменатия фест редица артисти се представиха по страхотен начин, но няма кой да ги забележи. Примери за това - колкото искаш, но малко хора ги виждат и успяват да ги допуснат през стените, които са изградили между себе си и разнообразната музика.

Няма да забравя момента, когато преди време на един рожден ден на HMSU, в една от залите пускаше L 33. Тогава станах свидетел на следната дискусия:

- Кой пуска в тая зала?
- L 33.
- К'ъв е тоя?
- Ми не'къв българин.
- Окей, аре да се местим!
- Аре!

Няколко години по-късно L 33 пусна в същата зала като част от Eatbrain и вече всички знаеха кой е, какво е постигнал и какво е направил. Може би ако имаше малко повече фенска подкрепа, щеше да постигне много повече за тези няколко години, но защо трябва да подкрепяме "Не'къв българин", когато сме си спрели на своите любимци и фаворити? Вече съвсем друго е, когато този "Не'къв българин" се докаже като част от фаворитните ни лейбъли.

Чудя се дали изобщо да споменавам неприемствеността на бассерите към другите Bass стилове, имащи общи корени с любимото DnB? При положение, че когато Dubstep беше в своя пик имаше повече фанатизирани хейтъри, отколкото слушатели. Garage и Breakbeat в България (почти) няма и хората дори не знаят какво е това. Наскоро един фен ни каза: "Чух ви радиото, хареса ми как в началото разнообразявахте с хип-хоп". Grime, брат, grime! Друг непознат стил у нас. Тук-таме изскача някой мазен Trap, но като цяло Bass музиката е по-осакатена и от самия Drum and Bass. Но в България като кажеш на някой, че DnB и Techno имат общ произход, той те гледа тъпо и се чуди луд ли си. У нас "Басс-а мрази Техното!" и е напълно логично за един млад фен да си мисли, че е само от едната страна на войната между жанровете. Омраза и ограниченост. И спиращи развитието клишета.

Пак казвам, всеки си има своите предпочитания, но понякога е по-добре да погледнем около себе си и да видим различните неща, вместо да сме просто поредните изрязани по шаблон фенове, които се прекланят пред точно определени неща. Хубаво е да има шаблони, които да ни класифицират, но не е хубаво да не излизаме по никакъв начин от тях. Много ми е странно как феновете на разнообразна и многоцветна музика като Drum and Bass могат да бъдат толкова ограничени, но... такива са правилата и хората се стремят да ги спазват.

С мир!
DutZie
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!