S01E03: Как Тревър умря от скука на DnB парти


Тревър израстна като младеж, който се опитваше да намери себе си в своя "бунт срещу системата". Задаваше си въпроси, но джама не му даваше отговори. От парти на парти, от черта на черта, Тревър растеше, а с него растеше и жаждата му за Drum and Bass. Естествено, докато беше малък, той слушаше само Hard и Neuro, понеже само тези два поджанра кореспондираха с наркотиците, които шмъркаше. Така де, няма как да се изкефиш на "бавния Dubstep", като те потят амфетите. Но с времето младежкият му бунт утихна, а с него и афинитетът към разни там прахове.

Веднъж, преди години, докато беше още подрастващ бассер, Тревър отиде на поредното афтърпарти. Бунтарите никога не се прибират надрусани вкъщи, понеже родителите им най-накрая могат и да разберат що за наркомани са. За това Тревър запази реномето си пред семейството си и за пореден път отиде в тъп апартамент в тъп квартал, където с други малки наркоманчета продължиха своето вечерно друсане, но с по-слаби темпове. Там беше и тя. Нек'ва не много яка, ма все пак Тревър отдавна искаше да я плесне. И я плесна. Джамът го пусна и той се прибра при мама и тате в "бунтовническата си бърлога".

След девет месеца оная взе, че роди. Изненадващо ... Двамата заслепени от наркотиците до-скоро-тийнейджъри се обвързаха в свещен съюз, който минаваше в караници за фирите и свързване на двата края с разходи за квартира, бЕло и някакви там детски тъпотии, от които и двамата не разбираха. Докато потта от джама не изчезна завинаги. Или почти завинаги. Първото им дете се роди, а след него дойде и второ. Претупванията станаха все по-редки, а след време тотално изчезнаха. Разкъсани между работа и бебета, двамата младежи забравиха за партитата.

Тревър спря джама, но никога не спря баса! Вече възрастен и осъзнал, че музиката е по-силна от всеки вид дрога, нашият герой колекционираше винили на бутикови лейбъли и следеше нещата на DnB сцената отдалеч. В един ден като този, топъл и слънчев за сезона, но все пак хладен, Тревър отиде до своето бюро, пусна един от двата си грамофона и внимателно нагласи иглата върху една от новите си плочи. Седна на канапето и се отдаде на почивка и басс. Искаше му се да запали трева, но си беше обещал да не пуши пред децата. Загледан в играта им, той се замисли колко са безгрижни те в момента и колко безгрижен беше той самият преди време. Доходи му се пак на парти. От години не го беше правил.

След кратко търсене в нета, www.lowfrequencies.info показа на Тревър партито му за довечера. Не познаваше клуба, но пък беше чувал някои от DJ-те. Един-двама от тях дори му бяха приятели навремето, когато все още беше "част от тълпата". Обу по-широки панталони, взе си старата шапка, намъкна се в кецовете си и се отправи към мястото на събитието. Реши да иде с кола, за да може да си тръгне по всяко време, тъй като на следващия ден беше на работа.

Възторжен, Тревър влезе в клуба и се почувства като у дома си. Тоест, някакви дечица щъкаха около него. Разликата беше, че DnB, който звучеше, нямаше нищо общо с това, което излизаше от колоните му вкъщи. Крещящ, но безинтересен, донякъде дори скучен. Тревър започна да съжалява за времето, в което не можеше да следи тенденциите в бранша. Явно нещата са се били променили. Към по-лошо, за съжаление. DJ-те бяха еднотипни, И като визия, и като селекция. "Синкнатите" им конзоли изкарваха еднотипни тракове, а след третият артист, Тревър си помисли, че дори и сетовете им са еднакви. Искаше да чуе нещо различно и ново. Децата около него подскачаха и се радваха, но нашият герой знаеше, че това е по-скоро ефект от наркотиците, отколкото от музиката. А музиката определено беше тъпа. Тийнейджърска.

Все пак Тревър имаше надежда, че познатите му от миналото DJ ще променят звученето към малко по-различно и донякъде, по-интересно. Но не би. Вече порасналият младеж се отправи към бара, остави своята празна бирена бутилка (едва втора за вечерта) и се запъти към единственото сепаре, на което нямаше повръщащи или натискащи се дечурлига. Съжаляваше, че е отишъл с кола на партито. Без нея можеше да се напие и да хареса селекцията малко повече, но .... реалността беше друга. Реши, че ще поеме глътка въздух и ще си тръгне към вкъщи. Не му се пушеше дори, искаше просто да събере сили, за да може да се разкара от недовършената дупка (наречена "клуб") и скапаната музика, която я изпълваше. По план, щеше да си сложи душ и да отиде на работа, разочарован.

Но Тревър така и не стигна до работата си. Седна на сепарето, за да си почине и .... почина. Той беше третият възрастен човек за годината, умрял на скука на DnB парти. Еднотипната музика беше взела повече жертви от наркотиците. Лекарите се притесняваха, че скоро това ще се превърне в епидемия, но не. След смъртта на Тревър, малко по-порасналите и навлезли малко повече в музиката, спряха да посещават DnB. Музиката стана изцяло тийнейджъркса. Дори и DJ-те бяха тийнове. Гелосани и еднотипни и с еднаква и скучна музика.

Честит 1-ви април и RIP, Trevor (За първи път в сериала)! Не правете музиката еднотипна!

Очаквайте четвърти епизод скоро!
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!