Има ли място Drum and Bass музиката в клубната култура на България?


Или защо повечето заведения стоят встрани от Drum and Bass вибрациите


Част трета
Първа част / Втора част

Drum and Bass музиката в момента е в своя абсолютен пик в България. Редица организации работят на високо (или не чак толкова високо) местно ниво. Клубовете, в които прониква този музикален стил, са все повече и повече. Стигмата към 175-те удара в минута изглежда тотално е паднала. Голямата зала на MIXTAPE 5 редовно приютява подобни мероприятия от началото на годината. Terminal 1 също организира свое Drum and Bass събитие. Гостите идват един след друг, а редица артисти и крюта показват висока международна класа. В натоварената надпревара за свободни дати се намесиха и агенции, които могат да си позволят да поканят скъпи и нашумели гости. Те от своя страна привличат много нови хора към стила, които тепърва се запознават с "бассчето" и неговите неписани закони и традиции.

Не са малко и клубовете, които не повтарят Drum and Bass събития. Подвластни на огромния заряд и интерес, който предизвиква музиката, доста нови заведения канят подобни артисти и организации. Но рано или късно спират да се занимават с този стил. Примерите за това не са малко. И не са редки. Вече описахме в една наша статия, че собствениците на заведения не са много съгласни да оправят щети и да чистят фири след повярвали си нео-рейвъри. Пък и наглостта и показността на "бассерите" в някои нормални за електронната музика навици все по-често се набиват на очи и правят лошо впечатление на външните наблюдатели. Това от своя страна хвърля етикети на цялата музика и културата покрай нея, което е още един минус за иначе добре развиващия се DnB в България.

Предлагайки тези два примера, задаваме въпроса "Има ли място българският Drum and Bass на българската клубна сцена?". Налудничав въпрос, признаваме си. Но нека разгледаме фактите и да помислим. Естествено 2-3 партита с огромни хедлайнери от чужбина няма как да са показателни за състоянието на една култура. Да, мейнстрийм мероприятията доказват, че музиката се е развила до някакви висоти, но не това е марката на българският Drum and Bass. За да дадем някаква оценка на дадено музикално движение, трябва да погледнем в неговия Underground. Трябва да видим кои са основните и постоянни играчи на сцената. Кои се стараят да превърнат музиката в култура и какво им коства това. Естествено, трябва да обърнем внимание и на феновете на тази култура. На типичните слушатели. На тези, които по цял ден са на тази вълна и интензивният бас излиза от слушалките, колонките, телефоните и компютрите им. И като хвърлим бегъл поглед в тази посока, въпросът става малко по-удачно зададен.

"Клубната култура" е понятие, което в себе си съдържа термините "клуб" и "култура". Клубът е заведението, което домакинства на дадено събитие, а културата на феновете се определя от техните познания относно стила и навиците им на забавление. Всеки клуб си има правила, а всяка музикална култура си има своите отличителни белези. И когато несъответствията между изискванията на клуба и поведението на феновете станат малко по-изразени, то дадената музикална маса бива нежелана в едно или друго заведение. Просто е.

Например, повечето клубове имат собствен бар, на който на определени цени се предлагат някакви напитки. Нормално е цените на този бар да са малко по-високи от тези в кварталния магазин. И напълно нормално е, когато даден фен посети някое заведение, да е предвидил разход за бар. Все пак повечето заведения се издържат именно от продажбата на напитки и предлагането на помещението / помещенията си под наем. Естествено, трябва да се предвиди и разход за билет/вход и други подобни неща, без които дадено нощно забавление няма как да бъде реализирано.

Но дали българският "бассер" е склонен да дава пари за подобни неща? Реално, повечето активни фенове на Drum and Bass музиката в страната по една или друга причина нямат собствен доход. Дали защото си имат други неща за вършене или защото трудов договор не може да бъде подписан с непълнолетни, "бассерите" не са от най-богатите хора, обикалящи по нощните заведения. Не са малко тези, които предпочитат да дадат пари за бързи удоволствия и серотонинови бустери, вместо да си предвидят някакъв стандартен клубен разход. Басерът е специалист в това да спести пари за през нощта. Има си своите похвати и е запознат с някои тънкости и умения.

Методите за спестяване на парите за вход са много. Сприятеляване с организаторите, помагане в подготовката на дадено събитие, прескачане, заобикаляне, създаване на безплатен блог, който да е единствената медия за тази музика в страната в момента (което само по себе си не е много показателно за развитието на тази култура у нас) и много, много други. А и повечето организатори са склонни да имат разширен гестлист, стига хората в този гестлист да са си заслужили по един или друг начин присъствието в него. Естествено, това е самата идея на гестлиста, да се покаже благодарност към оказаната помощ за дадено събитие. Но ето, че разходът за билет / вход може да се преодолее. А какво правим с бара?

Бассерът в страната предпочита да си внася собствен алкохол в заведението. Предпочита да си налива вода от чешмата или да отскача до близкия магазин. Естествено, българинът не е открил топлата вода и тези похвати са ни познати и от събития в чужбина. Но все пак, с тези свои действия, фенът съзнателно или несъзнателно ощетява организатора или клуба. Без необходимият доход от бар, заведенията се чувстват несигурни в отварянето на вратите си към подобни младежи. В някои случаи дори любимите организатори на партитата са на загуба от неадекватното използване на баровете в заведенията. Дали заради липса на собствен доход или от нежелание да го споделят с даден организатор / заведение, родните DnB фенове показват някакво странно хипарско излъчване, което не е много атрактивно за клубовете в страната.

И все пак, след като средностатистическият фен в България не е склонен да даде своите пари за "клубна култура", "къде е мястото на този фен в "клубната култура" на страната?". Какъв е смисълът от подобен вид "клубна култура" и кой печели и кой губи от това? Въпросите от този характер са много. Но все пак питам и нашите читатели: Колко пъти сте висяли пред клуба в търсене на метод за влизане? Колко често ви се случва да нямате пари за дадено парти, но въпреки всичко да отидете на това парти? Колко често ви се случва да си внесете собствен алкохол? Колко често си наливате вода от чешмата? И тук е момента да попитаме: Доколко смятате това за клубно и доколко го смятате за културно?

За дадена музикална култура се съди по вида и навиците на феновете й. А когато феновете на дадена музика нямат необходимите клубни навици (по една или друга причина), то и дадената музика няма да има място в съответните клубове и заведения. Все пак, в момента Drum and Bass в страната е в своя пик и всички искат да припечелят от него. Но след време тази мода ще отмине и Drum and Bass ще се слуша само и единствено от нас, бассерите. А както вече споделихме, ние не сме най-атрактивната публика за собствениците на клубове у нас. Шанаджийските изпълнения не са сред любимите похвати на собствениците на повечето парти-локации. А когато една музика е нежелана в дадено заведение или заведения, то тя реално не предлага необходимата конкуренция на останалите стилове. Това я оставя настрана от общата музикална палитра, което кара хората несъзнателно да я избягват. А когато към евентуалната липса на DnB в големите заведения прибавим и клишетата, с които се свързва тази музика, то нещата не изглеждат много лицеприятни и атрактивни за общата маса.

Реално DnB има нужда от подмяна на публиката. Не тотална замяна. Просто вливане на нова кръв. Малко по-пълнолетна и малко по-малко хипарска. Но нещата стават трудно. Още по-трудно е, когато в цяла България няма нито един клуб, изцяло за Bass музика. Има един бар и няколко по-чести локации, но на повечето места Drum and Bass е просто част от разнообразието. Но като хвърлим един общ поглед забелязваме, че масата фенове не харесват DnB. Не заради музиката, а заради почитателите й и техните навици. Заведенията също избягват DnB, с редки проблясъци в стил One Shot. В крайна сметка стилът е забит в "клубове с Underground визия", които всъщност са недовършени строежи или монументи, наследени от соца. Тук-таме нещо по-лъскаво, ама от време на време и пак на кантар.

И в този случай питаме "Къде е мястото на Drum and Bass музиката на клубната сцена у нас?". Сега вече този въпрос не изглежда толкова налудничав, нали?

С мир!
DutZie
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!