DnB EDM в пълната си прелест заля столицата


Около 1 500 човека посетиха мащабното събитие, организирано от HMSU


RAM Records пристигнаха в България с цели трима артисти, които да представят емблематичния британски лейбъл на местна почва. Естествено, нашата позиция като отразяваща събитието платформа беше гарантирана, което смятах, че ще е доста сложна и дори малко неприятна задача. Все пак, аз съм един от малкото хора, за които етикетът RAM не значи почти нищо. Не следя лейбъла, не им харесвам творчеството и не слушам артистите им и още повече, не се кланям на Andy C. Тук-таме нещо да ми хареса, но като цяло, .... по-скоро "не". От друга страна партито беше организирано от друг етикет, който винаги е предизвиквал огромно уважение и възхищение у мен. HMSU се бяха захванали със сериозната задача да създадат едно наистина грандиозно парти. И, естествено, успяха!


Освен двете организации, замесени в събитието, още едно нещо предизвикваше интерес у мен. Мястото. Абсолютно никога не съм стъпвал в Студио Орфей. На първото One Man Party бях в Сърбия, за Zombie Cats скочих до Чехия и ако е имало други Bass събития на локацията (честно, не помня), съм ги пропуснал по една или друга причина. Както и да е, не съм стъпвал в това парти-пространство. За това ми беше интересно каква емоция предизвиква. И честно казано, бях много доволен.

Десетки доброволци и приятели бяха работили цял ден, за да вдигнат страхотната сцена, на която да се изявяват гостите. Самото пространство ми напомняше на Let it Roll Winter. Черната завеса, обграждаща "дансинга", мощната Funktion-One саундсистема, огромните няколкометрови екрани на сцената и осветлението ми напомниха за Madhouse Stage в Холешовице, Чехия. Липсваха само двата големи робота между колоните и визуализациите и всичко щеше да бъде като на зимният DnB фестивал от февруари. И не, тук не говоря, че е имало плагиатство или копиране от страна на stage-мениджмънта. Правя този паралел, за да покажа, че и в България нещата могат да се случват по качествен начин и на най-високо международно ниво.


Друга европейска стъпка беше използването на токени / жетони или както там се наричат. Или иначе казано: картонени кръгчета, които бяха местната валута на събитието за заплащане на всички необходими разходи като бар и гардероб. Да, в България не сме свикнали с подобни неща и образуването на две опашки (примерно): една за обмен на пари и една за покупка на бара, е малко непривично. Но все пак, според мен, е стъпка в правилната посока. Почти всеки голям фестивал си има своята собствена валута, с която да се покриват разходите на самия фест. Това, от една страна спомага за организацията на събитието, а от друга, показва марката на мероприятието. Което само по себе си е страхотно!

Сега, към артистите. Пръв на сцената беше EXo и типично по български, пусна сета си пред 20-30-40 човека (постепенно увеличаване на бройката в рамките на 1 час). Празната зала обаче беше доста откликваща към експерименталната му селекция. Всички присъстващи клатехме главите си в начупения ритъм на дълбоката му Autonomic селекция и правехме бавни движения в тон с нетипичните DnB тракове. EXo за пореден път показа страхотен нюх към нестандартното DnB звучене, но и за пореден път беше първи в line up-a, което доведе до не особената масовост пред сцената. Ама скоро ще има отделна статия за това, stay tuned.


Targy ни изкара от дълбоката медитация, в която EXo ни вкара. С разчупена селекция от разнообразен танцувален DnB, Димитър ни раздвижи и ни подготви за големите гости. Неговият сет също започна пред почти празна зала и добре, че бяха балоните на едни алкохолни промоутърки, за да има някакъв обем пред пулта. Към края на сета на Targy, залата започна да се пълни. На входа се получи огромна опашка и, типично по български, всички се втурнаха да наблюдават гостите. Все пак, този път на крак идваха RAM Records, които са си любимци на тълпата, няма спор.


Аз продължавах да съм скептичен и си мислех, че британците ще прецакат хубавата Локалка и ще свалят доброто впечатление, което имах към двата откриващи сета. Все пак на сцената излизаше кой-е-Hamilton, абсолютно непознато име за мен. Даже, ако трябва да съм честен, мислех, че е негър. Той се оказа няколко нюанса по-бял от мен. Изненада! Втората изненада беше, че въпросният кой-е-Hamilton изкара страхотна едночасова сесия и показа завидни умения зад пулта и добър нюх към селекция. Не много лек, но не и изцяло в Neurofunk гамата, британецът изкара своя сет на доста добро ниво и, твърдо заявявам, че задоволи дори и моя прекалено критичен вкус. Все пак непознат артист, представител на "любимите ми" RAM Records не събуди големи очаквания у мен. Но за сметка на това създаде страхотно впечатление. Доста приятна изненада!

Веднага след единия час сценично присъствие на кой-е-Hamilton-с-добрата-селекция, на сцената се качи голямото име за вечерта. И след няколко минути се убедих защо Andy Sync ... така де, Andy C ... е смятан за Armin на дръмибаса. Докато с една ръка правеше Double Drop, с другата снимаше публиката с телефон, което бе подплатено с много въртене, подскачане и смяна на позиции. Брилянтно! Добре, че не се направи на Skrillex и Steve Aoki и да направи Stage diving, че можеше да размести екраните. А те бяха добре синхронизирани и постоянно сменяха своите образи и представяха най-различни халюцинации.


Но, EDM си е EDM и трябва да бъде подплатен с няколко селфита на сцената. Не може иначе! Тази част от представянето на Andy C ми припомни редица статии, прочетени в сайта Wunderground, които се шегуваха по някакъв начин с подобни артисти, което ме накара да се чувствам доста весел по време на удълженото представяне на Jungle ветерана. Друго нещо, което приповдигна настроението ми, беше селекцията на Andy C. В рамките на 3 часа, артистът пусна всичко. Стари тракове, летни хитове, емблематични RAM парчета, няколко по-тежки, клонящи към Neurofunk изпълнения, както и много нова музика. Сетът му определено беше от най-високо световно ниво. Но все пак, това е Andy C и колкото и да не ми е любимец, е едно от най-значимите имена на DnB сцената. Спор няма! А селекцията му доказа за пореден път множеството положителни титли и награди, които е спечелил и заслужил през годините.

Все пак обаче, само на мен ли ми се стори, че пусна "там-там-рара там-там-рара" парчето два пъти? Може и да се бъркам. А дори не му знам и името на това свежо хитче ... Друг въпрос беше, дали е пуснал "Era", но и това не мога да го кажа със сигурност.


Третият RAM-аджия, който беше на сцената, също предизвика положителни емоции у мен, беше Tonn Piper, или иначе казано, MC-то. Страхотни и адекватни включвания в правилните моменти. Точните Hype моменти, умерени заигравки с публиката, няколко бързи флоуа и всичко това поднесено без капчица прекаляване и изнервяне. Може да се каже, че това беше първото MC от много време насам, което се качи на сцената на HMSU и не подразни критичната към микрофонисти публика. А това си е постижение, което Tonn Piper може и никога да не осъзнае. Но все пак го постигна! Супер представяне!

След страхотното представяне на RAM представителите, представлението беше закрито от High Roll. Те, както винаги, се справиха подобаващо и успяха да закрият партито по необходимият висококачествен начин. Публиката доста се редуцира, все пак това събитие довлече много EDM фенове в Студио Орфей, който откровено си бяха дошли за гостите и ги бòлеше най-страшно за организаторите и огромните усилия, които са положили за партито. Хора всякакви! Особено на подобен род събития .... Което донякъде е добре, тъй като нови хора се запознават с DnB сцената в страната. Все пак, залата продължи да е удачно изпълнена и доста от по-консервативните и по-отколешни DnB фенове се насладихме на изпълнението на Мартин и Димо.


След това имаше афтър .... пак .... в Маймунарника. Честно казано, стигнах дотам, но силите ми ме напуснаха тотално след първият сет на Pandemic, така че, абзаци за афтъра няма да има.

Колкото до самото събитие, то беше първото мероприятие в зала, организирано от HMSU през годината. Като изключим Рожденият ден, което си е еднодневен фестивал, това беше и първият Label Night за годината от страна на водещото DnB крю в страната. Студио Орфей беше претъпкано. Изпълнено до краен предел, дори при положение, че голяма част от хората бяха навън, на открито. Масивно събитие! И като посещаемост, и като изпълнения!

Поклон пред HMSU!
Но, нямаме много време за суперлативи, понеже рязко сменяме темата към следващото събитие. Втората Локалка за годината идва след няколко дни. Датата е 9-ти април (петък), а мястото е вкъщи ... опа, ... Party Center 4km. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Автор: DutZie
Снимки: Owlie
Пълната фото-галерия
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!