Войната на жанровете (от Simeon Dotkov)


Като бях много малък, още неопетнен от световната мрежа, често размишлявах над глобални теми, които не можех да си обясня. Например, не разбирах защо самолети се забиват в някакви сгради, каква е идеята зад това. Другите деца се учеха от родителите си за тези световни отношения. Повечето веднага се обърнаха заострени срещу някакви си там хора, които живеят в пещери, но някак си са успели да направят този невероятен героичен подвиг срещу капитализма. Садеше се омраза наляво и надясно, а тя не е нищо ново за Българина. Това да мразим си ни е като шесто чувство. Независимо дали ще се разделим на марксисти и фашисти, левскари и цесекари, люлинджии и надеждаджии, басери и техничари... винаги се цепим на фракции. Защо? Защото така си мислим, че имаме по-голяма принадлежност към въпросната група. Присъствието в някаква такава схизма дава смисъл на съществуването на индивида. Тъпото, обаче е, че именно този избор да си такъв или онакъв и тотално да отлъчиш всичко друго те прави ограничен към 99% от света... прави малкия процент от хора, които управляват играта, в която си се категоризирал, да печелят всяка твоя победа... по същия начин, по който ти си приписваш победите на твоя "отбор"/"фракция". Накратко, като малък не знаех, но впоследствие разбрах, че от всичките тези разделения на хората, печелят единствено тези, които държат и двете страни.

Защо започвам толкова отдалече ли? Защото смятам, че е важно да обясня, ако не на вас, то поне за себе си, какво значи да мразиш.

Според мен, да мразиш нещо, означава да си несигурен в себе си и в собственото си мнение. Омразата произлиза от страха, а страха обикновено е вследствие на комплексиран социум. Когато казваш на някой, че мразиш циганите, ти не показваш интелект, превъзходство или някаква изкривена морална тайна, а просто показваш страха си. Показваш, че тези хора, които нямат почти нищо и живеят в палатки и катуни, будят ужас в теб, всевишния Български ариец, седнал пред компютър за да сподели безпогрешната си идеология.

Абсолютно същото важи, когато кажеш, че еди кой си стил музика е тъп и гаден за сметка на друг. Всички сме го правили, така че е нормално да се чувствате виновни. :) Аз самият, имам много ниско мнение за трап музиката, но ето че в рамките на няколко години облъчване от всяка кола, радио и видео в ютуб, накрая се научаваш да ти харесва. Още повече, че никога не съм изпитвал омраза към този стил, а по-скоро гледах на него с насмешка, като на деволюция в хип-хопа. Когато Господин Някой каже, че техното е по-добро от дръм и баса или обратното, той всъщност показва собствената си несигурност под натиска на общественото мнение. Всички започват да слушат дръм и бас около него и той се чувства длъжен да сподели, че "туп-цака-диш-цака" не е по-добро от "тупзън-тупзън". Едните ще изскочат с доводи, че едното било по-комплексно заради интензитета на перкусии, а другото било по-трансиращо заради монотонноста си. Ами ето ги и двата довода, бе хора! Защо отричате едното за сметката на другото? Няма ли моменти във вашия антропоцентричен свят, в който да искате малко миш-маш, а друг път малко тупа-лупа? Нима е толкова странно да се наслаждавате на всеки тип музика?

Повечето хора ще преекспонират казаното в горния ред и ще се аргументират с: "Накратко, дай да слушаме чалга също, за да сме толерантни, бла бла бла". Със сигурност не е това идеята. Лично аз, намирам някои така наречени "чалга" инструментали за гениални, дори по-близки до народната ни същност отколкото някои биха си признали. За сметка на това, лириката ме отблъсква. Не обичам да ми се пее за курвалък, пари и материализъм, затова и ще избягвам този стил. В електронната музика обаче, не може да се оправдаем с идеологии заради 90 процентовата липса на лирика. Можем само да си лепнем впоследствие етикети и да си мислим ,че това ни прави уникални и по-зрели. Как, по дяволите, си уникален, когато си лепнеш етикет???

Не е лесно да оценяваш и приемаш всичко на този свят. Това е може би най-голямото предизвикателство на модерния човек. Дори суперсилите, които правят сандвич на Европа в момента се опитват да се възползват именно от тази ни историческа омраза. Но когато става въпрос за музика, винаги ще подкрепям мешаната скара, независимо колко неподходящи са съставките, не за друго, ами просто защото понякога човек трябва да чуе нещо коренно различно.

Гост-Автор: Симеон Дотков

Ако искате и вие да бъдете гост-автор в нашата платформа, можете да изпращате своите текстове на и-мейл адрес BassBlogBG@Gmail.Com. Запазваме си правото да редактираме текстовете по такъв начин, че да запазваме градивното в тях, и да премахваме ненужни неща (личен хейт, обиди и правописни грешки). Споделяйте каквото желаете! Включвайте се в които рубрики искате! При ваше желание, ще запазваме вашата анонимност, но във всички останали ситуации името ви ще стои под публикациите. 
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!