S01E02: Тревър и флешовете


Един ден Тревър се събуди с тежки болки в цялото тяло след поредното наркоманско събитие, на което беше "влязъл шано". Отново го бяха черпили с някакви неща. Наскоро станал тийнейджър, младежът нямаше идея какво точно взима, как да го взима, как да се пази и прочее. Мислеше си, че е много готин, понеже е успял да пробута чужда лична карта на охраната и за това го черпят. През ума дори не му минаваше, че му тегли черти за без пари, понеже на някой му е останал някакъв боклук и се чудеше къде да намери достатъчно тъп човек, на когото да го пробута. А Тревър, както си личи, не е някакъв мега-интелект. Тъпо парче си е. Прохождащо басерче. Pac man. Щом е за "ядене", значи трябва "да се изяде"! Та така и миналата вечер. Ама ... греда! За пореден път добрият стар кетамин не му беше простил. Поредната конска упойка, примесена с талк и сол му подсказа, че носа не се използва само за вдишване, но бассерът си е басер. Трябват му повече обяснения, за да схване.

През облака на болката не минаваше почти никакъв спомен. Кой пускаше? Какво пускаше? Къде пускаше? Как се е прибрал? Къде му е блузата? Нямаше си и представа. Помнеше само, че беше друсал заедно с татуиран с флешове и в детското му съзнание, образът на поредния безработен провал с нездравословно "bad boy изражение", му се струваше като нещо всевишно. Нещо, в което трябваше да се превърне. За това Тревър реши, че ще става войн-масай или поне ще приеме един от белезите за принадлежност към някаква чернокожа етническа група някъде в Африка. С други думи, нашият малък бассер беше запланувал да си направи флешове.

Пътят към това беше дълъг. До заветните 15 мм стигна за няколко месеца, след няколко инфекции и грозни преобразувания на ухото му. Но все пак, Тревър успя. Той влезе в клуба "нЕмам идея к'во пра'а, ама май е яко!" и гордо показваше разширенията под слуховия си проход. После реши, че 15-ка има всеки (даже някои хора от екипа ни :D ). Веднъж се живее! Трябва си нещо мащабно. 16, 18, 20, 22 ... 30. Почти отвратително, но и по-гнусни сме виждали. Милиметрите растяха правопропорционално с всяко предрусване с некачествен материал, но младежът не се спираше! Дори и фактът, че с приемането на металната двулевка, стойността на "хобота" се покачи два пъти и половина (5 лева на ролка), не го демотивира. Тревър тупаше прах за пране и му растяха ушите. Колкото повече, толкова повече!

Мама и тате вече не даваха джобни, но Тревър имаше достатъчно добро диларско изражение, за да може да си позволи собствен доход. В гащите му дрънкаха топки и бонбонки, а продажбите му позволяваха да си купува ежедневно по малко от евтиното и да има къси пари за странични разходи. Като флешове например. Големите дупки искат големи играчки (във всяко отношение), за това Тревър не можеше да си позволи да носи една пластмаса до пълното й вмирисване. Е, вече имаше големите разширения. Имаше и няколко грозни татуировки. Нямаше 5-6 зъба (случва се), но пък имаше расти (2-3, къси, ама ги имаше). Имаше си и работа и то в уважавана фирма. Биеха го от време на време, защото скатаваше стока, но на него му дремеше на ушите (или на остатъка от тях). Вече на 17 Тревър беше постигнал всичко в живота!

Така си живее Тревър в ерата на "големите флешове". Защото един бассер не е бассер, ако няма флешове. А колкото по-големи флешове има, толкова по-голям бассер е. Даже почти се превръща в рейвър. Въпреки, че няма никаква идея какво всъщност е "рейвър". Думата звучи яко и се използва от някои по-стари артисти, значи е нещо готино.

***

Финални надписи:

Продуцент:
Bass Blog Bulgaria Pictures

Режисьор:
Bass Blog Bulgaria

Сценарист:
Тоя път е DutZie

Оператори:
'Силни' сме в тая част!
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!