S01E01: Как Тревър си купи колонка


Като всеки тийнейджър с далечни корени, и Тревър прекара лятната ваканция при баба и дядо на село, някъде в далечната провинция, в близост до някаква ЖП спирка. Въпреки, че не му беше много яко да се лиши от цивилизацията за няколко месеца, младежът преглъщаше мъката заедно с тонове пържени филийки, мекици, питки, погачи, сарми, яхнии и прочее. Мечтите за поне седмица на морето се изпариха заедно с коремчето, което Тревър пусна покрай ежедневното угояване. И все пак, лятната ваканция, носеща белега "на село" най-накрая приключи.

Като награда за своя стоицизъм в яденето на всевъзможни бъркочи, Тревър получи от баба и дядо 50 лева. Младежът дълго се чудеше за какво да похарчи тази 1/4 от общата пенсия на двамата си възрастни роднини. Със сигурност нямаше да е за учебници, както беше казал дядо му. След дълго мислене (по принцип, като всеки тийн, нашият анимационен герой прекалява с тревата ... откъдето идва и името му ..., което доста забавя мисловните му процеси), Тревър измисли! Като подрастващ бассер в компанията на подрастващи бассери, и той ще се окичи с "готина" колонка.

Естествено, абстиненцията си е абстиненция, въпреки, че ганджата не води до абстиненция. Още с идването си в София, Тревър даде голяма част от бързо натрупания си бюджет за зеленяци, което рязко свали планираното качество на звука. И все пак, след два дни, младежът беше в магазин за техника и намери своето преоценено и намалено бижу. Вече се беше подготвил. Около 20 мегабайта от картата на телефона му бяха заети с любимите му 10-тина парчета от 2006-та година, които, както можете да се досетите, гледайки общия размер, бяха точени от YouTube или намерени някъде със смазващо ниско качество и отвратително звучене.

На Тревър обаче не му дремеше. Той знаеше всеки бийт наизуст, дори можеше да свири някои от парчетата на пластмасова седалка в рейса. Тръпнещ в нетърпение, ученикът свърза колонката с телефона и започна да се наслаждава на "якия" звук, който тя пресъздава. Първо игра хек с други малки наркоманчета в някаква градинка. После си подаваше промоционална двулитрова бира с други тийняци на Народен. После прави някакви други простотии, присъщи за тийнейджър. Но винаги вярната му колонка стоеше в ръката му и издаваше любимият му звук.

Накрая на деня Тревър се отправи към дома. Седнал удобно на седалка в изкривения от десетилетия употреба автобус, героят ни се наслаждаваше на любимите си парчета, изумен от факта, че все още има батерия на смартфона си. "Пфффц, пфффц, пфффц" - колонката не спираше да издава звуци. Благият характер на всички в рейса им попречи да напукат шамарите на ползвателя "озвучителя", но все пак пътниците се чудеха, този младеж не се ли дразни на неспиращото пърдене, което излиза от устройството в ръката му. Тревър от своя страна мислеше на друга честота. Според него, той пропагандираше най-яката музика в света и всички бяха длъжни да я слушат (въпреки лошото качество на звука, напомнящо изкарване на въздух през задника).

Така си живее Тревър в ерата на колонките и YouTube Download-ърите.

***

Финални надписи:

Продуцент:
Bass Blog Bulgaria Pictures

Режисьор:
Bass Blog Bulgaria

Сценарист:
Тоя път е DutZie

Оператори:
'Силни' сме в тая част!
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!