'Дали сме дорасли за такива партита' или 'Sunsay - ревю'

Не успяхме да си изберем заглавие и да се съсредоточим в една тема, така че предлагаме на читателите си 2 в 1 статия (която няма нищо общо с някои марки кафе на прах)


Класифицирали сме публикацията като 'Reggae' заради ограничения брой музикални стилове, за които предявяваме интерес, въпреки, че творчеството на Sunsay се разпростира в множество музикални направления и съвсем леко докосва карибското звучене. Няма как да добавим етикети с всички стилови насочености на проекта, тъй като за повечето от тях това ще е единствената публикация. Решили сме да се развиваме с авторски текстове в точно определени течения, в които сме компетентни, вместо да използваме чужди думи, за да опишем нещо, от което не разбираме. Визитата на Sunsay в София определено предизвика интерес у нас и със сигурност ще поразчупи музикалната ни зациклилост. Очакваме ревюто на събитието да привлече нови читатели към сайта ни (дори и само за една статия), на които искаме да обърнем внимание, че нашите текстове са екстремно дълги и страдат от липса на множество картинки. Все пак, в Библията няма илюстрации (написа авторът, използвайки саркастичната страна на своята шизофренична личност).

След това важно уточнение към хората, които не са запознати с нашия стил на писане, е време да представим нашите гледни точки в две направления. За да не четете цялата статия, а само интересните за вас мотиви, ще добавим т. нар. "котвички" (с натискането на линка ще бъдете прехвърлени директно на темата), с които да ви спестим няколко дълги абзаца четене, което би било безинтересно за вас. Ето двете теми, на които ще обърнем внимание в тази публикация:

1. "Дали сме дорасли за такива партита" 
Нашето мнение за интересната клубна политика на Club Terminal 1
Етикети: Лично мнение

Ревю на събитието от четвъртък
Етикети: ReggaeЛично мнение, Afterparty

***

"Дали сме дорасли за такива партита?"


Избрах да сложа снимка на Everlast от сцената на клуба, понеже това беше първото събитие, което ми прикова вниманието към Club Terinal 1. Още от създаването си преди малко по-малко от 2 години, заведението предлага политика, с която не сме свикнали в София (и предполагам, в цяла България). Още от "ден първи" общият проект между Четири Стаи и Строежа показва интересен подход в представянето на своите хедлайнери. "Терминала" (както разговорно наричат клуба) тотално разби някои клишета още със самото си отваряне.

Първото съсипано на пух и прах клише беше, че "само петък и събота вечер са подходящи за големи събития". Изостанали на средата между Изтока и Запада, вече повече от две десетилетия борим демоните от миналото, вкопчвайки се в демоните на "бъдещето", но всъщност сме се забили в нашата локална действителност, наречена "балкански постсоциализъм". Така например вече всички са АйТи-та, ЕйчАр-и, мърчъндайзери, еди-кво-си-консулти и прочее. Младежите трудно се изразяват, без да използват поне две английски чуждици в едно изречение. По всичко личи, че западния начин на живот ни е залял като цунами.

Е да, ама не. Образно казано: "облекли сме лъскави модерни дрехи върху старите избелели тениски". Въпреки, че днес гоним найтлайфа във всичките му западни стандарти и ни е леко дификълт да спийкваме пропър български, все още сме зациклили на работа "от понеделник до петък", в която чакаме петия ден, за да се разтоварим. Партитата "през седмицата" са немислими, понеже "утре съм на уърк, брат". Подобни изказвания винаги са ми звучали като: "Ще ходим със семейството за две седмици на станция в Китен", което беше един от белезите за заможност в ранната постсоциалистическа България. Или иначе казано, звучи ми като чиста отживелица. Странно ми е как уж модерни хора от 21-ви век все още мислят като майките и бащите си (които са били на техните години в доста различна епоха).

Наскоро направихме интервю с Need For Mirrors (за съжаление видеото на дали някога ще види бял свят), който има собствена клубна вечер в Лондон, озаглавена "Soul in Motion", за която изпълнителя обясни, че се провежда само в сряда, започва в 8 часа вечерта и свършва в 2 часа през нощта. Така всички желаещи да чуят любимите си местни артисти, могат да го направят (тъй като в сряда лондонските DJ са в Лондон, а не пътуват по света) без да се притесняват за работната си кондиция в четвъртък. А Need Fof Mirrors не е открил топлата вода. Такива партита се провеждат от дълги години и са белег за добре развития нощен живот както в Лондон, така и в градовете с добре развита клубна култура навсякъде по света.

Club Terminal 1 вече редовно канят големи хедлайнери през седмицата, чиито клубни изяви просто приключват преди 2:00. Така всички са доволни. Все пак, след като си излязъл навън, за да се забавляваш, би трябвало да си предвидил и разхода "такси". Колкото и да не ви се вярва, пиенето на бира на пейка не е свързано с "клубната култура". Може би ако подобни партита зачестят и други клубове започнат да работят "като на запад", страдащите от хромозомни дефицити малоумници в Столична община ще зацепят, че милионният град ИМА НУЖДА от нощен транспорт. Но все пак, ние сме сайт за Bass музика и клубна култура, не за общини и закони.

Тук, в София, където парадираме със своите клубове, публика, условия, артисти, музикално разнообразие и прочее, абсолютно никой новопоявил се "промоутър" без никакви познания и опит, но със самочувствие до небето, не се сети да направи клубни събития през седмицата, които просто да свършват по-рано. Партитата "От 10 до 6" така и не могат да привлекат работещите младежи. Подобни събития са пълни с млади хора без доход, които (естествено) не могат да си позволят разход. Така барът в заведението остава нещо като неизползваем оазис, а собствениците на даден клуб започват да имат лошо мнение за цели музикални култури и слагат всички под общ негативен знаменател, вместо да потърсят проблема в леко смотания "промоутър".

Е, Terminal 1 счупиха и това клише. Те не са се съсредоточили върху неплатежоспособните "рейвъри", които (както каза собственик на едно заведение в София) "са на вода от чешмата и наркотици от вкъщи". Целевата група на клуба са именно работещите младежи, които могат да си позволят излизане до центъра през седмицата, свързано с необходимия за това разход (напитки от бара, такси до вкъщи и прочее). По този начин публиката пред сцената изглежда доста по-интелигентна и наистина се доближава до западните стандарти, с които толкова неистово се сравняваме. Да, наистина едно парти изглежда доста по-европейско, когато посетителите не си делят една цигара (поради липса на повече), не си пълнят вода от чешмата, не броят стотинки за "скъпа бира" и не отскачат до денонощния. Докато виж, описаните негативни методи за забавление също лъхат доста на соц. "Ще идем на почивна станция за две седмици, ама ще спестяваме, понеже на Китен е скъпо"... В България е лесно да привлечеш незаетите младежи с някаква реклама (безплатен вход, определен стил или даден гост), но все пак "клубната култура" и "свободните партита" не са едно и също и на никой собственик на клуб не му е много приятно, когато заведението, в което е вложил много, се превърне в нещо като Teknival на закрито. За щастие подобна "to free" емоция не е присъща на Terminal 1.

Третото клише, което "Терминала" не уважава е, че големите хедлайнери трябва да се канят в зали, стадиони, многохилядни локации и т.н. Поканените (досега и в бъдеще) големи артисти в заведението са били основна част от главните сцени на редица големи фестивали и са се изявявали пред десетки хиляди фенове. Това обаче не пречи на заведението да ги покани в своето ограничено откъм капацитет пространство и същите тези звезди да изнесат страхотен концерт пред ... 400 човека. Наистина, какъв е проблема да поканиш голяма звезда в клуб? Доста "промоутъри" работещи "за развиването на клубната култура в България" чакат своя голям бум, за да поканят някой засукан чужденец в Армеец / Универсиада и прочее. Ебахти клуба, брат! "Клубно парти" и "концерт" също са неща, които имат своите огромни разлики, които "промоутърите" трябва да знаят ... уж.

Естествено, за да поканиш артист с огромен хонорар в клуб, трябва отнякъде да избиеш тези пари. Тогава входът / билетът става доста по-скъп и недостъпен за някои по-неплатежоспособни прослойки от фенове, които имат свои собствени приоритети, когато отидат на парти. Така жадните за музикални емоции фенове могат да се съсредоточат върху музиката, без да бъдат разсейвани от неприятни гледки и изпълнения. Културна работа! Вече сме се нарадвали на клишето "партита за всички" и на наркоманията, свързана с него. Може да се каже, че по този начин събитията стават "бутикови", което далеч не е предпоставка да си мислим, че Club Terminal 1 страда от липса на посетители. Но както написах по-нагоре, клиентите на клуба имат собствен доход, който надхвърля разбирането за "джобни" и не им пречи да послушат любимия си артист за цена, малко по-висока от приетата за "нормална" в София.

Колкото до програмата през "работните дни", тя също е изпипана. За работещите, вратите се отварят в 9, а хедлайнера слиза от сцената преди 2. Достатъчно време хем за купонче, хем за сън. По-свободните хора могат да пропуснат откриващия сет и да дойдат към 11, когато започва подгряването преди гостите и самите гости. А за да не си ходим в 2 часа, откриващият селектор прави и закриващ сет до сутринта. Естествено, клубът предлага и "all night" партита с пълна програма до 6 часа сутринта, но те са доста редки, тъй като заведението не обича да се бута в градската парти-програма в края на седмицата (любимите на всички петък и събота).

По този начин, чрез своята политика на работа, Club Terminal 1 предлага интелигентно забавление за интелигентната публика, представяйки интересни и разнообразни музикални емоции, предназначени за хората, които искат да си ги позволят. Заведението е оставило настрана битката за свободни дати в петък и събота и предлага разчупен подход, с който не дублира датите на своите колеги и конкуренти. Да, бих казал, че със своята вече изградена политика, локацията се доближава до утопията, наречена "Лондонски underground", "Nightlife", "Клубен живот" и прочее, който уж сме достигнали, ама като цяло не сме виждали.

Клубът предлага разчупена програма за всякакви вкусове. Това, че и ние, в нашия стилово ограничен сайт, намерихме доста поводи да посетим заведението през последните месеци, е доказателство за наистина цветната програма, която предлага локацията. Освен гостите, на които се радваме, ние се радваме и на интелигентната публика: истински меломани, дошли да се позабавляват със звуците на любимия си артист, вместо да маркират присъствие и да имат други приоритети. Да, Terminal 1 може и да се категоризира като "лъскаво" заведение, но това изобщо не значи, че там не се провеждат стойностни Bass партита.

Написах тези разсъждения, понеже доста наши читатели парадират с това колко напреднала е публиката в България (по думите на гости, които веднага след участието си напускат клубовете и 'ич не ги е*е ни за българията, ни за нивото на публиката у нас), а в същото време не можем да се отървем от елементарни клишета, които пречат на развитието на публиката ни да надскочи 20-ти век. Е, явно нещата могат да се раздвижат дори и на "спрЕлата" Bass сцена, където май сме по-склонни да се фанатизираме и да плюем, вместо да си отворим очите и да излезем от мишите дупки, в които сме се наврели. За щастие, има заведения, които изглежда са си спечелили място в 21-ви век, но дали българският "бассер" е подготвен за подобен вид събития? Разбира се, времето ще покаже. Аз лично ще се радвам ако най-накрая развиваната с десетилетия bass-култура в България се отърси от повсеместната хипария и наркоманията, свързана с нея. Но за да се случи това, доста неща трябва да се променят и много клишета трябва да се разбият. А май любителите на "бассчето" си харесват зациклилостта в клишетата. Все пак, предлагането води до търсене и търсенето води до предлагане. Важно е човек да знае своите приоритети и да може да ги намери на фона на израсналата пред него джунгла.


***

Sunsay: 5nizza, но няколко години по-късно

Честно, не бях слушал Sunsay до октомври 2014-та, когато реших да напиша статия за първото гостуване на проекта у нас (началото на ноември 2014-та). Това беше една от първите статии в Bass Blog /by DutZie/ (старото ни име по онова време). До тогава бях слушал 5'nizza, които като раздвижен Reggae проект ми бяха харесали, но изобщо не следях нещата около тях и дори не знаех, че са се разпаднали. Това донякъде показва, че ако го нямаше Bass Blog, нямаше да знам за Sunsay, което прави групата наистина специална за мен и за хобито ми (сайта).

Когато с Мария (очаквайте скоро ревю и от нея, което ще е първата публикация в новата ни рубрика "Гост-автор") влязохме в клуба, селекцията се ръководеше от добрия познайник на нашата платформа Lazy Face. Скрит в ъгъла на бара, Лазар представяше своят подбор от винили, събрани в скорошните му пътувания из Европа. В сета му имаше "от всичко по малко". Естествено, няма как да се ограничиш в едно направление, когато откриваш концерт на мултистиловите Sunsay. Трак след трак откриващият сет вървеше към своя край. Още не бяхме изпили първите си напитки, когато на сцената се качи Митко Таралежков с неговия бенд.

Лиричен и меланхоличен, леко мрачен и провлачен, уличният стил на Таралежков и групата му прикова вниманието на публиката към сцената. С редки по-интензивни партии, бандата разчупваше иначе монотонните си изпълнения. Малко еднотипни, но напълно откровени и верни на стила си, момчетата от квартета показаха за пореден път защо са сред любимците на част от младото поколение в страната (все пак младото поколение е съсредоточено в други "музики", за съжаление). Лично аз очаквах да чуя други парчета от бандата, но изслушах с удоволствие и тези, застъпени в репертоара им. Любовта беше навсякъде. Дори и като плюшено мече в гората. Позитивно някак си. И реалистично. Земно и лично. Абе Таралежков! Страхотен избор за подгряваща група!

Дойде време за тежката артилерия. Геният на Андрей Запорожец (Sun) за пореден път е събрал около себе си ядро от страхотни музиканти, които в синхрон образуват секстетът Sunsay, които за пореден път гостуваха в София в пълния си състав. Публиката тръпнеше в очакване да чуе познатите парчета на любимците си от близкото минало 5nizza. Е, имаше няколко (аз се сещам за едно, но не съм много силен в разпознаването на парчета), но си пролича, че проектът е съсредоточен върху нова призма, през която пречупва музикалния си светоглед.

Пораснал и помъдрял, Андрей сякаш е оставил бунта на младостта в стария си проект и вече се е съсредоточил върху социалното значение на текстовете си, поднесено по по-лиричен и по-лесен за възприемане начин. По-отворен към слушателите. Reggae звученето на 5nizza съвсем се е изгубило във funk, jazz, hop (бил той hip-, бил той trip-) и какво ли още не. Вибрацията на Sunsay е друга. По-мека и по-разнообразна и някак изчистена от младежките хъс и агресия. Може би и за това не чухме чак толкова много от "старите неща". А доста от хората ги искаха и ги чакаха. Но все пак, разочаровани нямаше.

Като човек, съсредоточен върху Dub и неговите производни, впечатление ми направи барабаниста. Темпото на сцената се ръководеше от личния филм на Сергей, който, изолиран със слушалки, излъчваше плашещ непукизъм към случващото се около него. Все пак младежът държеше ритъма под контрол и за радост на любителите на дълбокия бас, показваше афинитет към свирене с крака. Друг музикант, който ми се заби в полезрението беше другият Сергей, с духовите инструменти. Той смени поне 10. Имаше кларинет, кавал, флейта, няколко разновидности ... "свирки", че дори и гайда. Е, нямаше цугтромбон и джиджериду, но все пак изпълнителят е летял със самолет и може би са били прекалено големи за ръчния му багаж. Като човек, който не може да свири дори с пръсти ми е трудно да си представя колко време му е отнело на артиста да изучи функцията на всички използвани от него инструменти.

Страхотен синхрон показаха Андрей и беквокалистката Тося. Дамата се включваше доста умело в изпълненията на фронтмена, докато свиреше на синтезатор (може би беше синтезатор). Някак незабележим според остана другият гений зад проекта: китариста Константин Чалих. Но честно казано, не мога да се сетя какво трябваше да направи той, за да изпъкне на общия фон. Далеч от изпъкване беше и бас-китаристът на групата - Роман Кучеренко, който поддържаше ритъма, стоейки в сянка в дъното на сцената.

Групата изпълни някои от най-известните си хитове, вдигнаха градуса на настроението, заиграха се с публиката и оставиха страхотно впечатление дори и в нашия леко хейтърски (за хората, които не ни разбират гледната точка) екип. Естествено, излязоха и на бис, и то с няколко трака, изпълнени от Роман и Андрей в акустичен стил. В кръга на шегата, ако Sunsay не бяха закъснели с излизането си на сцената, можеше и да си тръгнем с последното метро, но не ни се получи :) Някъде след 1:00 напуснахме клуба, понеже бяхме заети с ангажименти на следващия ден. При напускането ни, в заведението бяха останали около малко под 100 човека, които явно бяха решили да се забавляват до сутринта със селекцията на Lazy Face. Може би и ние щяхме да сме част от бройката, ако не бяхме на работа на следващия ден ... за съжаление (в случая).


Е, Sunsay пяха и си заминАха. Може би ще дойдат пак. Защо не? Би било готино. Но дотогава има много време. Ние от своя страна сме вперили своя поглед в две събития на клуба, които ще се случат в близкото бъдеще (натиснете картинките, за да бъдете прехвърлени към Facebook):




***
Е, за незапознатите със стила ни, това е Bass Blog Bulgaria - дълги статии и минимално количество картинки. Публикации за хора със свободно време :) Очаквайте още съвсем скоро!

-DutZie-
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!