Когато ти говори Слънцето


Благодарим на Мария за статията! Това е поредното произведение в нашата рубрика "Guest Author / Гост Автор". Мария, която е част от екипа на нашите партньори Autonomic DnB, ни е споделила своите впечатления от гостуването на SunSay в Terminal 1 на 18-ти февруари. Приятно четене!

Когато ти говори Слънцето



Четвъртък, 18.02.2016. Концертът на Sunsay в Club Terminal 1.
Знаех, че много искам да отида на този концерт, защото първо бях пропуснала първия и второ знаех, че ще си заслужава и не бях сбъркала.
Около 21:30 започнахме с Таралежков. Добър избор на подгряваща банда. Лежерно, любовно, непринудено. Имаше си фенове, даже може и такива, които са дошли да послушат именно него.

Sunsay закъсняха съвсем в рамките на нормалното. Пред сцената се понапълни.
Очаквах малко по-различна публика, но може и моите представи да са са се поизкривили. Малко липсваше обмен на енергия и хората може би бяха настроени повече за парчета на 5nizza. Новият проект на Sun, би могъл да се възприеме като по-комерсиален (участва с парчето Love Manifest на тазгодишната Евровизия), въпреки това е останал на  границата на по-лесното асимилиране и джазовата си фънк гениалност. Усеща се порасналият Андрей, който иска да каже неща на света. Има си джазче, фънкче, хип-хопче, блусче - перфектната формула за положително усещане.

В Терминала както винаги имаше проблем със звука, което можеше да се усети и по бенда от знаците за коригиране на нещо си (сещате се - палци нагоре-надолу, сигнални ракети, чаши по озвучителя...шегичка, но с чашите трябва да се внимава, особено от втория етаж). Бендът. Беквокалистката (Тося Чайкина) беше много сладка и симбиозата между нейния кристален и звънък глас и постоянно променящия се на Sun беше перфектна. Човекът духов оркестър свири на всичко, което може да се нарече духов инструмент. Дори в един момент ми се стори, че сглобяваше гайда, но не помня дали свири на нея. Не стигна до диджериду де, но нямаше да сме изненадани. Именно той придаваше периодично онзи балкански звук на парчетата. Барабанистът си беше в своя си филм, разбира се. Китара, бас-китара, но честно казано на тях не обърнах внимание.

Sun определено отнема по-голямата част от вниманието ти. Със заряда си. Нямаше кой знае каква интеракция с публиката, но има нещо много магнетично в този човек. Открил е своята истина и иска да я сподели, чрез това, което му се получава с много любов. На руски, английски и украински. Запазвайки лекотата си, те кара да се усмихнеш. Казва ти: Абе хора, спрете се. Всички сме просто хора и така или иначе, ще го извървим този път. Обичайте. Любовта е. И пее страхотно на живо, дори сякаш още по-зареждащо. В музиката му се усеща освен талант и доста прецизен професионализъм, с инструментално разнообразие и естетика в представянето, нищо че е с медицинско образование.

Както споменах и в началото бях сигурна, че този концерт ще ми хареса. Когато си тръгваш от мястото усмихнат, зареден. Когато се прибереш се и си пускаш парчетата, преживявайки ги отново и отново. Когато в главата ти остава нещо. Когато слушаш слънцето.
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!