Как и на къде се развива дръменбейза?

Вечната битка между "преди" и "сега", породена от "стъпките в развитието"



В началото на месец февруари цялата DnB общественост избухна в спорове "добро или лошо" е подписването на договор между RAM Records и BMG. Доста по-неуспялите в бизнеса артисти веднага заклеймиха стъпката на Andy C като нещо ненужно. Срещу тях застанаха редица "бассери от вчера", които разясниха, че това е "необходима стъпка в развитието на стила". Световният DnB елит (или поне хората, които смятам за такъв) не отделиха абсолютно никакво внимание на темата, а тук-таме се прочетоха наистина интересни изказвания.

И ако в момента очаквате да разисквам хода на RAM Records и да давам оценка на многомилионния бизнес на Andy C, не сте познали. Дреме ми на мен за RAM. В супердългата си история като лейбъл, нито в един момент те не са били част от организациите, които съм следял или харесвал. Винаги съм стоял настрана от нещата, които издават и стила, който представят. Независимо, че в лейбъла има имена, които са истински икони в DnB историята, 3-буквената абревиатура винаги е значела за мен предупреждение "Стой настрана!" и в огромен процент от опитите, в които съм се докосвал до тяхното творчество, винаги съм си казвал, че трябва да слушам вътрешния си глас.

Но все пак този договор на RAM е "поредната стъпка в развитието на дръменбейза". Коренната измяна в стила на Noisia също е определян като подобна стъпка. А защо само Noisia? Целият достъпен за масите Drum and Bass звучи по различен начин. Естествено, това се класифицира като "стъпка в развитието ...". Стъпки, стъпки, стъпки! Явно DnB се е закрачил нанякъде, но никой не се запитва "Накъде е тръгнал тоя дръменбейз?". Bсеки се е вторачил да му брои крачките.


Я да видим в няколко изречения как се е развивал този Drum and Bass. DnB тръгва от Лондон в края на 80-те години като "стъпка в развитието на Dub музиката". За разлика от останалите си братовчеди в родословното дърво на дигитализираното Reggae, дръменбейзът показва своето различно лице още от "ден първи". Висок bpm, агресивно звучене, мощен вайб, начупен бийт и какво ли още не. Нищо общо с "изправените" Garage и произлезлите от него House и Techno. Познатият в момента като "бассче" стил събира около себе си абсолютните гении на британския Underground и всички, които са се захванали с него показват абсолютната доминация на това течение от саунд-инженерна гледна точка.

С годините гениалните пионери започват "вътрешни" експерименти в Drum and Bass звученето. Старият "Jungle" (терминът е даден на стила от неговия предшественик Tech Jungle и е синоним за DnB, който навремето не е имал нищо общо с реге вокалите) започва да звучи по-мелодично в лицето на Liquid-a (което прави музиката по-достъпна за Garage / House феновете) и по-твърдо в лицето на Hard Bass-a (откъдето се правят контакти с Hard Techno и Hardcore). Няколко големи специалисти използват познатия от Dubstep-a подстъп музиката да звучи по-бавно от своя bpm. Така се ражда Autonomic. Доста Techno-повлияни изпълнители правят първите Half-Step експерименти. Раждат се нови подстилове и се появяват нови артисти. DnB е на върха на електронната музика. Никой "обикновен продуцент" не се захваща да се занимава с DnB, докато самите DnB умове правят всичко, което си поискат. DnB е най-сложния и най-интелигентен електронен стил и вратите пред него са широко отворени.


Techstep е поредната "стъпка в развитието на дръменбейза", с което се дава началото на абсолютните явления в стила. Доста по-суров и доста по-агресивен от Jungle-производните, Techstep е абсолютна перла в короната на електронната музика. Тежък, високоскоростен и труден за възприемане от "феновете на дигиталния звук". Самия Techstep дава началото на друго явление - Neurofunk. Същото агресивно звучене, поднесено с много повече дигитални елементи. Сякаш DnB е намерил своята "стъпка в развитието си", която го нарежда повече към извънземните технологии, отколкото към електронните стилове. DnB има своята публика, своя начин на изразяване и своя уникален заряд. DnB е най-техничният отрасъл на модерното продуцентство и вече се е превърнал в 20-годишна култура със своите силни и слаби страни.

И така "стъпка по стъпка еволюираме" до наши дни, където нови стъпки и решения показват новото лице на Drum and Bass музиката. По принцип се дразня на сравнения от рода на "преди и сега", понеже факторите, изграждащи "преди" и "сега" са абсолютно различни. Но не може да се отрече, че в момента Drum and Bass прави доста странни "стъпки в своето развитие". В днешни дни DnB е достъпен. Всеки слуша DnB. Няма го това агресивно звучене, което отблъскваше всички, които не са усетили и не са свикнали със стила. Няма ги заредените с настроение тракове. Всеки е DJ, а продуцентите са под път и над път. От "кралят на електронните стилове", DnB в момента е поредната достъпна за всички дигитална музика.



Въпреки, че не харесвам сравненията "преди и сега", обожавам сравненията между различните музикални стилове. В тях има уроци, които са необходими. Ще дам пример с някои стилове, засягани в Bass Blog Bulgaria. Бизнес ходовете на Dr. Dre, Puff Daddy / P Diddy и други се асоциират като "стъпка в развитието на хип-хопа". Музиката става по-достъпна и привлича нови фенове, но в момента "уличната поезия" и стойността на парчетата е заменена от мрънкания на скапани лигльовци. Да, днес всеки слуша рап, но никой не чува посланието. Защото него го няма. То се загуби преди "няколко стъпки в развитието на музиката". Агресивните синтове на Skrillex също бяха "стъпка в развитието на Dubstep-a" и привлякоха много хора към този вид музика. Но сега каквото и да правят Mala и компания, не могат да се отърват от петното, оставено "в развитието на музиката". Хората не харесват Dubstep, защото не харесват Skrillex ... А той дори не е класифициран като дъбстепър сред дъбстепърите.


Именно това се случва в момента със световния Drum and Bass. Той става достъпен! "Стъпките" в похватите за създаване на музиката и "стъпките" в бизнес отношение привличат много нови хора към музиката. DnB е навсякъде (телевизии, радиа). DnB е новият феномен. Beyonce има трак с DnB мотиви. Всеки слуша DnB. Всички сме "бассери". Но в момента слушаме ли Drum and Bass? Мощните и изпълнени със заряд тракове сега са отстъпили място на ... drop-овете. Да, интрото е за слабаци! Силата и смисълът на целия трак - също! "Чакай да дропне!", "Чуй снеъра!". Никой от новите фенове не слуша целите тракове. Никой не ги усеща. Получава се зомбиране в познатото. Познати артисти, познати тракове. От своя страна продуцентите се спират на детайли като "перфектния snare", но оставят настрана цялостното звучене на стила. Звученето, което правеше тази музика различна! В момента DnB е принизен до House производните. Надрусани роботи слушат перфектно запомнени дропове и нямат никаква идея какво е предлагал стила "преди". Нямат идея, защото не им дреме. DnB е поредната спирка в изявяването им като "нео-рейвъри". DnB стана преходен.

А "преди" беше различно. Беше разнообразно. Преди имаше всичко, но всички се познавахме. А "сега". Сега отивам в клуба и има толкова много нови "бассери". Направо плашещо много! От друга страна, артистите робуват на лейбъли, а новопоявилите се изпълнители са правени по шаблон. Изкривен шаблон. Сякаш гигантът, който е отговорен за местенето на DnB пионките по земята се е изморил от своята игра и вече му е през кура. Звученето се уеднаквява. Да, "стъпките в развитието на дръменбейза" го направиха доста по-достъпен и привлякоха много нови хора към музиката, но точно тези "стъпки" осакатиха музикалната идентичност на стила.

И все пак се радвам, че съм роден в България. Тук дори и негативните промени идват със закъснение. Все още има организации, които правят различни и разнообразни неща и поддържат стила на високо ниво. Но и у нас се навъдиха любимите "бассери от вчера", които са зациклили на старите тракове на Black Sun Empire и освен Noisia, Mefjus и Eatbtrain не признават нищо друго. А друго има, и то много. Но (като медицински специалист) бих казал, че лицето на дръменбейза е изкривено от тежък фациалис. А възпалението, ако не се третира, ще доведи до тежки увреди на цялата култура или ще отшуми. Едно от двете. Но струва ли си рискът?


(И аз се кефех на BSE, когато бяха различни. Сега, когато всички са еднакви ми е трудно да разбера кое е на BSE, кое е на Mindscape и кое е на Teddy Killerz)

И за финал, простете ми, че не ми дреме нито за RAM, нито за договора им с BMG, SONY, FIFA, NASA или който и да било, когато любимата ми музика върви по "стъпки в еволюцията си", които я водят към тъпи места! Места, където са всички останали. Същите места, изпълнени с музика, артисти и фенове без идентичност, но с численост. Дали това развитие на дръменбейза е за добро, не знам. И не мога да кажа. "Стъпката в развитието ни като хора", наречена училище, е пагубна за ценностите, натрупани в детската градина и нещата вече не са "добри" и "лоши". Не знам дали промените в DnB са "за добро". Знам само, че "преди" беше различно. И повече ми харесваше. Но от "преди" до "сега" имаше много "стъпки в развитието", които промениха нещата. Надявам се след време дръменбейза да започне да стъпва по различни пътеки и да се развива в различна посока. Но надали. "Вредата вече е нанесена" (образно казано). Но друга сентенция гласи, че "Докато дишам се надявам".

Да, "Надеждата умира последна" ...
Люлин - никога!
Поздрав за Люлин!

Чао! Оставям анализите на вас.

DutZie
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!