Една година по-стари. И почти пълнолетни!


Над 2 000 човека отпразнуваха 17-ия рожден ден на HMSU, заедно със седмина гости от чужбина и двуцифрен брой български изпълнители


Е, подобно на голяма част от своите фенове, и HMSU станаха на 17 години. На 23-и януари в Party Center 4km организацията отпразнува своя пореден рожден ден. С това събитие се отбеляза и поредна година в развитието на Drum and Bass движението в България. Да, и преди HMSU е имало DnB в България. Но със създаването на крюто се слага началото на развитието на DnB в страната не само като музика и сцена, но и като култура. Пъстроцветна култура със своите силни и някои слаби страни, но най-важното - култура! Обединение на огромна група младежи с общо мислене, интереси и (смея да твърдя) начин на живот. На 23-и януари не се отбеляза единствено годишнина от създаването на организация. На 23-и януари се отбеляза годишнината от началото на организирания Drum and Bass в България.

За да отпразнуват както своя собствен, така и всеобщия DnB празник, HMSU се постараха да организират мащабно събитие, което доведе в България голяма част от световния Drum and Bass елит. И ако това изказване изглежда клиширано, ще се обоснова. В Party Center 4km гостуваха два от лейбълите с най-голямо влияние на международната Bass сцена: високоуважаваните ветерани от Metalheadz и може би най-популярната организация в момента - Eatbrain. Мероприятието беше подплатено с голям брой български артисти, сред които бяха и всички 7 представители на HMSU (няма смисъл да ги изброявам, нали?), както и британския ветеран Potential Badboy.

Сухата статистика показва, че на събитието са присъствали повече от 2 000 човека, което е нещо като рекорд на клубната сцена в България. Да, виждали сме по-големи концерти в стадиони и зали, но трябва да си доста голям и още по-луд, за да побереш толкова хора в Underground клуб. Ако търсенето показва качеството на продукта, то в този случай "стоката" на HMSU е била от най-висок квалитет. Както можете да се досетите, подобно събитие е трудно за описване. А според мен събирането му в 3-4 абзаца би било "отбиване на номера". Пък и в нашия екип парадираме с разбиране на Drum and Bass музиката и Bass културата, което се стараем да подплатим с информация. Така че, пригответе се за дълга статия (както винаги в подобни ситуации)!

***

Самото грандиозно празненство започна няколко часа по-рано. Преди главното събитие HMSU, съвместно с Tonstudio2, Mirizma и Bass Blog Bulgaria, организираха Музикални срещи. Целта на активността беше да събере жадните за нови знания Drum and Bass фенове и да ги включи в няколко дискусии и занимания. След обсъждане на DnB стиловете и подстиловете, както и развитието на DnB от Dub музиката, се стигна до DnB Step Workshop с танцьорите от Kick Snare Crew. В последствие се премина към представяне на джаджи, където Betafuture и EXo показаха интересни инструменти за миксиране, моделиране и дори продуциране. След няколко часа танци и дискусии, присъстващите на Срещите (които никак не бяха малко) бяха абсолютно готови и позитивно заредени за основното явление на вечерта, а именно 17 години HMSU.

***

Доста мислих как да напиша статията. Реших, че час по час "няма да е оферта" и ще се получи абсолютен качамак, затова реших да е сцена по сцена. Разбира се, ще започна от най-малката. Да, мога да се похваля, че успях да чуя част от всеки един сет по време на вечерта. Но също така мога да се оплача от силна умора и мускулна треска в краката. Бая ходене си беше, докато обиколя 4-те зали няколко пъти! А преминаването на пространството с гардероба си беше изпитание. Понякога отнемаше повече от пет минути (за незапознатите - това са 10-ина метра), а почти винаги срещах и хора, с които да си поговоря (което още повече удължаваше пътешествието). Не разходка между залите. Абсолютен трип си беше! Това още повече повиши фестивалната емоция от 24-часовия парти-маратон, организиран от HMSU.


И след като стигнех до залите следваше поредното изпитание: да се сбутам с тълпата, за да намеря подходящо място за слушане и виждане на ситуацията. Все пак ревю имам да пиша, не става с къс поглед от вратата. Трябваше по-добра позиция. Трудно, но я намирах. Всеки път когато сменях залата си спомнях за думите на EXo в Subfactor, когато обясняваше за капацитета на помещенията в Парти Центъра. И всеки път си казвах, че не е сметнал правилно и се чудех "добре, ама тук не са ли повече хора?". Сигурен бях, че помещенията са запълнени над лимита. Рядко се виждат толкова много хора на едно място. А още по-рядко се получава, когато са "бассери". Това само по себе си говори за успеха, който са постигнали от HMSU. Над 2 000 човека за Underground събитие в България е огромна бройка! И то за мероприятие на закрито!


***

Малката зала

Всеки път това помещение е пренебрегвано и е оставало встрани от интереса на феновете. Доста по-отвратителен факт е, че в предишните години "чайната" се използваше за своеобразна реанимация на леко позакъсалите bass-почитатели. В тази зала, по традиция, винаги участват само български артисти и всеки път стиловото разнообразие е подплатено с доста технични изпълнения. Този път всичко се случи като в предишните години. Представиха се Dubstep, Neurofunk, Hard Bass и по-раздвижени сетове. Единствената разлика беше в интереса. С изключение на началото на сета на daffonso, през цялото останало време помещението беше препълнено. Артистът на Mirizma откри залата със своята запазена марка: дълбок и плътен Bass на 140 bpm. И ако в първите няколко минути на изпълнението му пред пулта имаше едва 5 човека, то по време на развитието на микса най-малката музикална част в Party Center 4km започна да запълва капацитета си.


Щафетата бе поета от Яската. Ctrl+J винаги е показвал своите умения и афинитет към позабравеното звучене от "доброто старо време". След експедицията в дълбините на Techstep ритмите дойде ред на следващия изпълнител на Metafiziq - Ruji - да позасили емоциите с малко по-тежко включване. Също толкова агресивно, но вече в Neurofunk гамата беше изпълнението на Sizmal. Любака представи своя пореден freestyle сет, който продължи серията на доста техничните изпълнения в това помещение. Интригуващ за мен беше следващият микс, в който представляваше b2b между поливалентния Sechnia и доста по-тежкозвуковия Scop. Въпреки абсолютните си стилови различия, двамата артисти на Sketches показаха добър синхрон и не разочароваха своите почитатели. За финал имаше втори b2b от тази организация. Зад пулта бяха Meion и Dedrex, а демоничният "хардаж" погали ухото на жадните за тежък Bass слушатели. Е, този път определено помещението не беше "зала за отдих", а всички се забавляваха и показваха щастливи емоции.

***

Jungle залата



Реално погледнато, началото на цялостното забавление беше дадено в тази зала. Откриващият сет на мероприятието беше дело на Krivak & Charoday от Chronic Vibez. Сработеното дуо започна участието си с авторски трак, а до края на изпълнението им се чуха още няколко силни техни парчета. Определено духът на Jah бе част от събитията в залата. Това се доказа и със следващото изпълнение, дело на абсолютния специалист в жанра - acidtrip. Тома раздвижи грамофоните и изпълни въздуха в залата с доста 175 bpm Ragga класики. След родния пионер дойде време за гост-ветерана Potential Badboy да покаже какво се крие зад понятието "Jungle". Карибското звучене продължи да се лее и, типично в духа на Playaz, хедлайнерът представи доста разнообразен сет, в който бяха включени както по-стари, така и по-нови парчета. За човек с 25-годишен стаж на сцената създаването на подобен сет не представлява никаква трудност. Британецът изнесе своя раздвижен сет и отстъпи мястото си на Yango.


Yango е превъртял Jungle-a няколко пъти. Веднъж на Nintendo, после на Playstation и накрая на PC. С други думи - има свое собствено разбиране за стила. И ако изпълнителите преди него показаха класически DnB изпълнения, то Янко тотално разчупи традицията с подбор на доста по-"строшени" тракове. След него дойде ред на ZionLionz Soundsystem, които бяха представени от Dub Constructor и Kappa Irie. Класическото Jungle звучене се завърна, а в парчетата личаха гласовете на някои от най-големите Reggae изпълнители в света. Краят на емоциите в залата бе даден с брутален Dubstep сет на Famalam, който бе приготвил доста добра селекция от винили. По това време някъде се получи и раздвижване на тълпата в посока "край на партито". Доста от хората решиха да се поуспокоят с 140-те удара в минута в Jungle залата. Други решиха да се отдадат на тежките емоции на изпълнението на COOH. Трети заложиха на High Roll, а четвъртите се насочиха към вкъщи или към афтъра. Да, бате! Не ни стигна всичко, че имаше и афтър! Но за това - после.


***

Eatbrain залата

Определено това беше залата с най-висок интерес. Почти от самото начало феновете бяха изпълнили до краен предел всички празноти в помещението. И има защо! Все пак Eatbrain постигнаха огромни успехи в последните 5 години и се превърнаха в еталон за Neurofunk лейбъл. Аз лично имам огромно уважение към будапещенската организация, което съм изградил главно от няколкото партита и фестивали, които съм посетил в чужбина. Все пак студийните изпълнения са нещо много различно от изявите пред публика, затова за мен е невъзможно да отида да чуя даден изпълнител "понеже той има добри тракове". Важно е сценичното присъствие и цялостното изпълнение. А Eatbrain са добри в това. И благодарение на HMSU, публиката в България успя да се убеди в този факт.


Но, ако трябва да съм честен, очаквах малко повече от Jade. Чувал съм повече, виждал съм повече. Все пак ще се съсредоточа върху партито. Сравненията между "чужбина" (митичното място, където всичко е по-добро) и "в България" (друго митично място, където всичко е по-кофти) са безпочвени. Двамата унгарски гости предложиха стабилни изпълнения, които определено се харесаха на публиката. "Шефът" на компанията бе решил да заложи на малко "по-експериментален" сет, в който заложи не толкова на Techstep агресията, колкото на различните вариации в звученето на свръхпопулярния Neurofunk. Mindscape от своя страна показа завидна техника в миксирането и изстреля доста любими на публиката тракове.


Но ако говорим за техника, специалистът на Eatbrain за вечерта беше L 33. И не, тук не става въпрос за "нашето" и "чуждото" или за "ама той ми е по-добър приятел". Тези неща са за пазара и детската градина. Дидо наистина показа завидни умения в представянето на сета си и успя да смеси безгрешно огромен брой парчета за краткото време, което имаше. Друг специалист на сцената беше COPPA. В България сме свикнали с натрапчивите МС-та. Тези, които по-скоро развалят удоволствието от сета, отколкото да му придадат повече мощ. "Немлъкваемите таланти", чийто глас доминира над всичко, дори и над баса. Чували сме много от тях (за съжаление). Е, Марвин не е като тях. COPPA отдавна е качил MC-инга на доста по-високо ниво и е станал част от голямото семейство на истинските артисти с микрофон в ръка. Въпреки че беше активна част от всички сетове на Eatbrain, изпълнителят в нито един момент не доминираше над музиката. С чести, но кратки и навременни намеси, COPPA добави доста класа към и без това силната зала. Но за MC изпълненията ще говорим скоро, обещавам (планирам и подготвям статия по въпроса). 


В залата чухме и Targy, който откри помещението подобаващо и по брилянтен начин, последван от Ogonek и COOH, който бе финалният изпълнител на Eatbrain сцената. Димитър според мен е "човекът-селекция". Имам чувството, че той има отделен кейс за всеки повод и за всяка публика. Винаги "влиза" с правилните тракове и оставя повече от добри впечатления след себе си. Създателят на HMSU и този път не разочарова и представи доста сполучлив подбор на парчета. Веднага след него на сцената се качи Ogonek, който от своя страна представи доста по-тежък сет, изпълнен както с негови тракове, така и с такива на лейбъли, с които работи. Както сме казвали и преди, това, че Валери пуска от полунощ, е фактор за доста силни събития по време на цялото парти. Веднага след Eatbrain-триото, на сцената се качи COOH, който за пореден път остави публиката без дъх. Каква нощ! И каква статия... Ако някой е имал нерви и време да стигне дотук... Мога да му кажа, че е на средата (шегувам се, "малко" остава).


***

Metalheadz залата

Въпреки че слушам DnB от доста време, когато пиша за Metalheadz се чувствам като вчерашен пикльо. Когато Goldie и компания са слагали началото на организирания Drum and Bass в световен мащаб, аз (както и огромна част от феновете и артистите в България, че и не само) не съм имал идея какво е Bass музика. Уважението ми към този лейбъл винаги е било голямо. И няма как да е по друг начин. Това са Metalheadz!

Колкото до партито, ще бъда кратък. В тази зала нямаше такова стълкновение, каквото се получи в съседното помещение. Което е нормално. Ако Eatbrain представиха Drum and Bass емоцията, то на Metalheadz сцената се заложи на класата. Зад пулта видяхме единия от мениджърите в Metalheadz, създател на Dispatch и отговорника за line up-a на Outlook Festival (да, всичко това е един човек) Ant TC1, дълго чакания Jubei и половината от дуото Commix.


По мое мнение, сетът на вечерта беше на Jubei! Пак казвам, постарах се да чуя от всичко по много, но Пол тотално ме закова на едно място (едвам се отскубнах, за да "проверя" и другите зали). Commix, от своя страна, ме изненада повече от приятно, тъй като той беше един от двамата непознати за мен изпълнители (другият, който не бях чувал на живо, е Potential Badboy), а Ant TC1 затвори Metalheadz поредицата със сет, изпълнен с много от класическите тракове на легендарния лейбъл. 


Относно българите... Говорейки за уважение и за класа, това беше най-правилната локална подкрепа според мен. Сцената бе отворена от пионера Hydrashock, продължена от бруталния back 2 back между EXo и BzzzT и затворена от набиращите мощ в световен мащаб High Roll. Неслучайно отделих най-много време именно на тази сцена. Ако нещата в другите три зали бяха повече от добре, то в Metalheadz залата ситуацията беше още по-грандиозна.


***

Айде, стига толкова! Който бил - бил! Който не е бил, да е гледал по Binar! А който не е гледал, няма да има идея нито за чистия звук на Funktion-One, нито за визуализациите на Metalheadz залата, нито за цветните LCD екрани в Eatbrain залата. Тези неща трябва да се видят и да се чуят, за да се усетят. Може би щеше да е добре да направя някакво сравнение между Funktion-One и ClearSound, но не съм толкова компетентен относно "soundsystem engineering". По-добре да не се правя на плямпало за неща, които са ми далеч от компетенцията. Няма да коментирам и пушенето на закрито. Охраната беше на ниво, но си имаше редица други задачи, вместо да се прави на пъдар за "запалилите". Който е решил да пуши вътре, си го е направил по своя воля и свои съображения. Аз съм непушач, но не ми пречеше. Все пак случаите бяха единични (за разлика от оплакванията). 

Продължаваме нататък. Понеже "Да, бате! Не ни стигна всичко, че имаше и афтър!".


***

Афтърът беше в Маймунарника. HMSU и Warfare бяха отговорни както за програмата, така и за детайлите около събитието. След цял следобед Музикални Срещи и цяла нощ тегели между залите, краката ми едвам ме завлачиха до Борисовата градина. Там Gembas правеше soundcheck, а след докарването на допълнителния звук, зад пулта застана Chadelly. И Chadelly сцепи! Слушал съм нейни сетове и знам какво може, а тя може много. Въпреки това, първото ми слушане на неин микс на живо ме изненада доста. Тийнейджърката показа умения зад пулта и се оказа, че смесва доста добре на плеъри. След готината й и дълбока селекция, която беше представена без грешка, зад пулта застана Gembas.


Гембата ни пренесе през високоинтензивното пространство на Techstep класиките и предаде пулта на Ruji, който от своя страна замести Ogonek и ни представи малко по-леката си страна (откъм звук). Последваха Warfare Recordings артистите Pandemic и Faith, които пък ни представиха и гост... Бате, гост на афтъра! Гостът беше Shapry, когото ще видим следващата седмица в Battle of the Labels. Някъде към 10:30 сутринта краката ми вече не издържаха, а "финото" ми телосложение започна да се стопява. Имах нужда от храна и почивка. Със сигурност след като си тръгнах е имало и доста други музикални емоции, но и без това тази публикация стана екстремно дълга.

***

Няма смисъл от дълъг епилог. Нищо не е приключило. Рожден ден като рожден ден. Да, грандиозен като клубно събитие за българските стандарти. Но все пак след края му се започва работата по програмата до следващия подобен празник. А първата спирка до 18 години HMSU е февруарската Локалка. След това имаме Andy C, а останалите обявени дати са отбелязани в календара (купихте ли си календар?).

До нови срещи и нека басът бъде с вас!

Натисни снимката, за да бъдеш прехвърлен към Facebook събитието: 


Снимки: Yane Golev (предоставени от HMSU)
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!