ДРЪМ И БАСС ЛАВИНА @ BOULDERLAND / 19.12.2015


Been there, danced that!


Макар и без каквито и да било внезапни свличания на снежна маса по планински склон, Басс лавината на 19 декември повлече доста неща, най-вече огромни емоции, създавайки вълни от положителна енергия!


Мястото!
Boulderland е някаква тотална psycho приказка за пораснали деца. Нещо като „Алиса в страната на чудесата”. Едва ли в София има по-перфектно парти място.  Атмосферата и светлините, както и цялостната визия на помещението създават вълшебно psychedelic усещане. За какво са ти стимуланти, като в такава обстановка ти си взимаш всичко само от светлината и баса. Като добавиш и bouncy усещането, което се получава, когато тълпата около теб започва да подскача по еластичния под, пакетът е пълен. Няма такова място. Искам пак. Веднага!


Артистите!
Този път изобщо няма да изпадам в подробности кой какъв е, защото хей, абе ние тия момчета вече много добре ги познаваме! (Бел. авт.: Четете блога!) Накратко, подгряхме с b2b сетовете на Kenobi и Harizata, и Crash и DTK. След полунощ любимците ни от High Roll ни хванаха за яките и ни хвърлиха мощно пред сцената.


След тях дойде време за госта от Великобритания – Joe Moses, човекът стоящ зад проекта NEED FOR MIRRORS. Той сякаш понамали малко темпото с по-алтернативен сет, в който не наблегна на най-популярните си тракове, а по-скоро на експериментални неща. Джо сподели, че не е очаквал музикалната му селекция толкова да се хареса на българската публика.


След сета на NFM ние успяхме да се видим с него, за да го разпитаме за неговата кариера, както и за впечатленията му от гостуването в България. Пред нас той разказа за музикалните си предпочитания, за колаборациите си с други артисти, за работата си с различни лейбъли, и за живота си между студиото и “професията, която го храни“. По думите на Джо, публиката в българия е напредничава и възприема некомерсиални и импровизаторски изпълнения, което според него (а и според нас) е страхотно! Очаквайте пълното интервю съвсем скоро в блога.

След NEED FOR MIRRORS на сцената застъпи L33 и за пореден път доказа, че който и да гостува на българска почва, в крайна сметка публиката си чака L33 (или на езика на Chibook-a: „Ел трийс‘ три). Голямо избухване, както винаги!


За финал, понамалихме оборотите със сета на Monotype, който с (или въпреки) характерния си цикличен стил успя да задържи публиката на крака до самия край на партито. Слоганът на тази нощ определено трябва да е: “Been there, danced that!” Имаме си фантастична публика, която винаги стои до сутринта. Събитието на 19-ти срещу 20-ти декември не беше изключение.



В заключение:
1. Много е трудно да се изкачваш по неработещ ескалатор. Както и да слизаш, впрочем. Fockin’ mind blowing!
2. Още по-трудно е да ядеш сладолед в 7 часа сутринта на 20 декември при температура минус n градуса.
3. Горните две бяха единствените минуси на събитието J

Cheers, и до следващия път!

Снимки: Александър Савов. Цялата галерия!


Share on Google Plus

About Nelly Karaivanova

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!