Фестивал на Цветовете - цветни случки, музика, емоции


За втора поредна година в София се проведе еднодневно тържество на пъстротата, разнообразието и хубавите емоции. През почти целия съботен ден (20.06) на паркинга на Арена "Армеец" се състоя Фестивал на цветовете. В масовото събитие участваха множество български артисти и гости от чужбина. Бяха проведени няколко работилници (workshop-и) на различна тематика. А няколко хиляди човека се бяха събрали, за да отпразнуват своята победа над сивото еднообразие поне за един ден.

Основна сила на Фестивал на цветовете са цветните прахообразни бои, които са абсолютно безвредни за хората, но са ултимативен хищник за еднотипното ежедневие. Разноцветни багрила се носеха по въздуха и опъстряха всичко, до което се долепят. Усмихнати младежи се замеряха с прахове, докато на сцената имаше също толкова шарена палитра от изпълнители. Всички бяха забравили за суетата и скуката, а смехът и виковете от радост на доста моменти се чуваха дори над силната музикална програма.

Друг компонент от Фестивал на цветовете е музиката. На сцената видяхме доста изпълнители, които нямаха почти нищо общо помежду си. Въпреки това всеки се справи с мисията си да разведри още повече позитивната обстановка. Кого и какво чухме?

The Smugglers Collective & DJ Marten

За съжаление бяхме възпрепятствани да хванем началото на веселбата и пропуснахме първите две изпълнения. Marten определено беше сред хората, които искахме да чуем, но не успяхме. Тази грешка ще бъде поправена при първа възможност.

The Top Stoppers

Четиримата хип-хоп свежари вдигнаха градуса на настроението със своите летни хитове и закачливи текстове. Публиката почти през цялото време пя с тях добре познатите им парчета. Не сме сигурни доколко "Моят кур" е подходящ трак за събитие без възрастово ограничение, но след като така са решили - така да бъде :) Никой не беше недоволен от изпяването на този хит. В добре познатият си стил The Top Stoppers показаха, че тяхната музика е насочена към младото поколение и се приема добре от тийнейджърите.

Steven

След малко по-освободеното изпълнение на хип-хоп квартета, дойде време за сериозните имена в списъка с изпълнители. Абсолютният ветеран DJ Steven застана зад пулта и чрез страховит сет показа почти цялото развитие на клубната музика в страната. От старите класики като Insomnia и They just srut се преминаваше към нови хитове и малко по-неизвестни за масите парчета. Като изпълнител с над 25 годишна история на електронната музикална сцена в България, Steven е артист, който заслужава всеобщото уважение. Въпреки, че в нашата платформа не са застъпени стиловете, промотирани от Metropolis, ние сме напълно наясно, че музикалният преход към модерното звучене в страната ни, нямаше как да бъде извършен без усиления труд на Steven и останалите ветерани в началото на 90-те години. ПОКЛОН!

Don Eddy

Мощният глас на МС-то разтърси мястото на Фестивала и околността. Със своите включвания в правилните моменти, Don Eddy направи сета на Stеven още по-добре звучащ. Освен като майстор зад микрофона, артистът показа добро познание върху "химията" на цветните прахове и раздаде доста бутилки минерална вода, с които багрилата се разтваряха и ставаха още по-пъстри (и трудни за изпиране :). Няколко пъти Don Eddy се качи на сцената, за да отброи от 10 до 1 и да даде старт на масови замервания с боя, от които почти никой в публиката не оставаше незасегнат.

Ice Cream

Като малко пораснали и абсолютни ревнивци на тема хип-хоп, творчеството на Ice Cream не ни е много познато. Групата представи своята нова вокалистка, което малко ни върна към една реклама на мобилен оператор, гласяща "Туй ли е новото? Ми то като предишното". И като визия, и като глас, новата дама в екипа доста прилича на старата. И въпреки, че не знаем почти нищо за творчеството на триото (освен, че в интервюта си слагат етикет "хип-хоп", а на сцена показват нещо друго), доста от парчетата им ни бяха познати от реклами на сладолед и други продукти. По-младите хора в публиката пееха с пълно гърло текстовете на Ice Cream, докато в главите на нашия екип се прокрадва мисли, че сме малко остарели за подобен вид ненасочени музикални емоции.

Дивна

Докато все още бяхме "в шах" от изпълнението на Ice Cream, в което се чувствахме не на място, на сцената се качи Дивна. "Това пък дете какво точно ще ни представи" си помислих, очаквайки да чуя миналогодишните хитове на тийнейджърката. Но тя тотално ни "закова"! Под гласа й в първия трак се понесе динамичен Drum and Bass инструментал, а следващите й изпълнения бяха доста хип-хоп, че дори и с Grime звучене в един от тях. Колко сме търсили Grime в България - и сред Dubstep, и сред хип-хоп изпълнителите, но явно не сме търсили на правилното място. По уникален начин младата изпълнителка си израпира текстовете, което ни наведе на мисълта, че Дивна е открила доста интересен метод за сценична изява, който доста се харесва на нашата платформа. Дано това продължи и занапред! В края на изпълнението на тийн-идолът се чу и отминалия й хит "Ти не можеш да ме спреш", но дори това не развали страхотното впечатление, което изгради Дивна в малко претенциозният ни (откъм музика) екип.

Spens

Веднага след гимназистката, на сцената се качи побеляващия Spens. Тоест (според нас) Спенсовете бяха двама - Spens от СССР (Сам Съм Си Рекърдс) и снайпериста Spens. "Първо ще започнем с новите, след това минаваме към старите" каза изпълнителят зад микрофона, докато пееше телевизионните си хитове като "Долна кифла" и някакви странни dis-ове към негови знайни и незнайни (повече знайни) колеги, които на Фестивал на цветовете изглеждаха като стрелба със халосни патрони по хартиена мишена. Към средата на сценичната му изява, репертоарът му рязко се измени и ни върна назад във времето, когато "Ти навярно си прав", "Писна ми", "Направи ме щастлив" бяха истински рап-химни в България. В малко по-професионален стил Spens изпя своите текстове по по-разумен за възрастта на публиката начин (за разлика от директните The Top Stoppers). В заключение на абзаца - старият Spens ни харесваше повече от новия "телевизионен" Spens.

Sofia Cartel

Абсолютното информационно затъмнение. Ако погледнете превюто ни за Фестивал на цветовете, ще видите, че там не сме дали информация за тези изпълнители. Причината е, че не намерихме нищо (явно не сме търсили където трябва). Дори си помислихме, че става въпрос за старата хип-хоп организация от именити столични рапъри със същото име (която спря да съществува преди доста години). Оказа се, че става дума за трио от хаус DJ, които раздвижиха емоциите след малко по-рапърското настроение в последните няколко часа. Подпомагани от Don Eddy, артистите сътвориха интересен сет, който предизвика още по-интересен отговор от страна на публиката - дълго хоро под ритъма на хаус музика. На кое друго събитие може да се види подобна културно-музикална симбиоза, ако не на Фестивал на цветовете?

The Offenders

Брадатите братя от Белгия за втори път участват на Фестивал на цветовете. Със сет, изграден върху Jump Up Drum and Bass и малко по-комерсиален Dubstep, гостите от Tomorrowland показаха, че знаят какво се харесва на публиката. Весели (както винаги) двамата артисти раздвижиха краката на всички, а към средата на изпълнението им си пролича, че времето също е решило да бъде цветно. След дневната горещина започна да прокапва хладен нощен дъждец. Това изгони голяма част от феновете, но мнозина останаха за края на вечерта.

COOH vs. Balkansky

По принцип бяхме решили да отидем на Фестивал на цветовете заради емоцията и заради пълното омазване с цветове. Двата сценични псевдонима на Иван Шопов бяха причината да обърнем по-голямо внимание на събитието и да направим своето отразяване. Но къде беше Иван? По програма той трябваше да излезе между Sofia Cartel и The Offenders, но го нямаше. Дали не се е отказал? Това не е в негов стил. И ето го, екипиран с тениска на GOLOKA, която е с щампа по негов дизайн, високоуважаваният от нашата платформа артист показа защо е един от най-ценените DnB и Dubstep DJ в световен мащаб.

Дъждът вече откровено валеше, а натрупаната цветна прах по земята започна да се превръща в кафява хлъзгава киша. Това не уплаши по никакъв начин голяма част от феновете, които се насладиха на изпълнението на COOH и Balkansky. Етно мотивите на Dubstep псевдонима на Иван Шопов бяха в началото на неговия сет, който постепенно се надгради до доста по-тежките DnB тракове на артиста.

Работилници и активности

Също както музиката и цветните прахове, допълнителните активности на Фестивал на цветовете също бяха доста разнообразни. Въпреки, че българският фест не е пряко свързан с традиционните празници в Индия, културата на едномилиардната страна беше силно застъпена в няколко workshop-a. Татуажът с къна от векове насам гони злите сили и е силно застъпен в Индуизма. Традиционните индийски танци отново бяха част от сценичната програма. "Wireless джага" създаваше емоции в заградените помещения за този спорт. Далеч от учението на Кришна беше агресивният Сумо-workshop, където младежи яростно се тръшкаха по земята. Шегуваме се, разбира се. Сумото беше една от най-гледаните странични активности, където хора от публиката се обличаха в предпазни костюми (приличащи на традиционен японски дебелак) и със странни хватки поваляха "противника" си на земята, окуражавани от възгласите на събралата се около тепиха тълпа. А за да бъде спортната активност застъпена и без "ненужна агресия", имаше и колела под наем.

В заключение ще кажем какво научихме от Фестивал на цветовете. Отдавна в България си слагаме ментални граници. "Аз не харесвам това", "Това е тъпо", а дори не знаем защо не харесваме нещото. Нямаме отговор на въпроса "Защо това не ти харесва?". Просто показваме, че не сме обърнали достатъчно внимание на това, което "не харесваме", за да разберем смисъла му, а сме побързали да му сложим негативен етикет. "Нашата махала мрази вашата махала", "Нашият бетонен мастодонт е по-голям от вашия блок" ... винаги слагаме различия, никога не вникваме в същината на нещата. Разединението и клишетата са навсякъде, а обществото е подвластно на силата им.

Фестивал на цветовете ни показа, че има и друг начин. Когато погледнеш с усмивка и приятна емоция към нещо, което не познаваш, то със сигурност ще ти се покаже в по-приятен цвят. В публиката имаше всякакви хора. Малки, по-големи, възрастни, високи, ниски, от София, от други градове... Всякакви типажи. На сцената също имаше разнообразие от изпълнители: клубни DJ, телевизионни певци, underground изпълнители, познати лица, непознати артисти, млади, стари, с успехи, аматьори, всякакви! Но всички бяха едно. За няколко часа всеки беше извън своя собствен филм и беше част от всеобщото забавление. Нямаше ги границите, нямаше ги епитетите. Смях, емоции и цвят! И хубава музика за разнообразие :)

Фестивал на цветовете свали границите между хората, счупи клишетата и показа нов начин за всеобщо забавление. Може би имаме нужда от повече такива активности, вместо да се делим по музикални предпочитания и да сме "коне с капаци", напълно затворени към света около нас. Фестивал на цветовете ни показа, че няма нищо лошо в новото и непознатото. Че разнообразието може да бъде красиво. Показа ни, че вместо да чакаме любимия си изпълнител, можем да видим хубави неща в изпълнението на другите артисти.

За пример даваме Дивна. Определено нашият екип не очакваше нищо от нейното сценично появяване, но тя ни изуми и ни разкара съмненията от главите с уникалния си репертоар. И както нищо не очаквахме от нея, тя ни изненада най-много. Естествено, имаше и хора, които не бяха разбрали смисълът на фестивала и бяха дошли, за да чуят само и единствено техния любимец, казвайки, че другото е "тъпо", но за щастие те бяха съвсем малка част от пъстроцветната публика.

И след като статията ни вече е завършена (има си увод, изложение, заключение и анализ на темa), трябва да дадем едно уточнение. Запознатите със статиите на Bass Blog /by DutZie/ знаят, че публикациите в графа "Лично мнение" винаги са се писали в 1л. ед.ч. Изведнъж от "аз", минахме на "ние", което е знак, че може би авторът най-сетне се е предал окончателно пред шизофренията. Всъщност не. Сериозната работа, която върши аматьорската ни платформа, има нужда от разнообразен и активен ЕКИП.

Резултат от работата на този екип ще е първият фотоалбум, дело на Bass Blog /by DutZie/. Неуморимата ни фотографка Leksy не се стресна нито от облаците прах, носени от вятъра към камерата й, нито от дъжда. Беше част от сцената и от публиката и направи над 500 страхотни снимки. След нужната обработка (и може би след предстоящият ни държавен изпит), първите ни официални снимки ще бъдат публикувани. А идват още много ;)
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!