'Може ли да ти пийна от водата?'



 Поредна доза "Лично мнение', насочена към хората, които бъркат клубно парти в заведение, за което някой е вложил пари за организация, и херца парти, което се организира от някой хипар в някаква дупка.

Каква е разликата? Партито в клуб в повечето случаи е с вход, изисква някаква консумация и трябва да идеш с някакви средства. Идеята да харчиш пари е, че някой е вложил пари, за да организира парти. Някой е дал пари за наем на мястото, наел е артисти, те от своя страна (в повечето случаи) имат хонорар, който им покрива някакъв разход за нова закупена музика, тъй като никой уважаващ себе си артист не пуска YouTube Downloaded тракове. Има и разход за охрана. Плаща се на персонал. Абе в общи линии - някой дава пари, за да е по-хубаво прекарването на посетителите.

Посетителите от своя страна би трябвало да вложат пари, за да може организаторът да не е на загуба и след време отново да има средства да направи парти. За това водата на бара не е 55 стотинки, както и бирата не е 1.10 лв без бутилката. Всяко парти си има разход и за това се очаква някакъв приход. Елементарен кръговрат. Клубна култура.

И колкото и просто да звучи симбиозата между организатори и посетители, в KLETA MAJKA BALGARIA призмата се е пречупила неестествено. Някои индивиди са объркали клуба с поредното сборище на утаеното им общество, където обаче любимите артисти пускат на живо, а не през компютъра (YouTube или Soundcloud). И естествено тези хора нямат 5 кинта за вход и не осъзнават защо им биват изисквани 5 кинта за вход. Те нямат и 5 лева за цигари, но искат амфет. Странно! Сигурно в мен е проблема, ама аз като нямам пари, си стоя в къщи. Малко под достойнството ми идва да тръгна да прося в клуба.

И не, не споменавам случаи, когато казваш на познат "Човек, дай 3 лева за бира!", понеже си жертва на трудни обстоятелства и разчиташ на човека до теб, който ти е познат или приятел и винаги можеш да му върнеш услугата. Тук става въпрос за хората, които идват до твоята групичка, прекъсват ти разговора (те не уважават себе си, камо ли да уважават комуникацията на околните) и задават въпроса "Можете ли да помогнете с някакви стотинки?".

И така. Амфетът не струва стотинки. Но от тук малко, от следващата група още малко и се събират някакви пари. Групичката е събрала финанси, отива при познатия "магазинер" и си взима от евтиното. После? После следва нов набег. "Може ли стотинки?" / "Приятеля ми си е забравил или загубил портфейла, може ли да ни услужите?". И пак - от евтиното. И така до откат - не който на колкото му стига, а който колкото може. Така и така рекордът е нов всеки път, има и състезателен характер в "преяждането".

Ако евентуално няма път за безплатно влизане и охраната не прояви разбиране към неволите на изпадналите в нужда млади токсикомани, просията започва още от входа. Има и момент, в който ако си темерут и социопат (като пишещия този текст) и не желаеш да помогнеш финансово на закъсалия младеж, след 5 минути идва хипарка, която започва да ти се усмихва и да си разговаря с теб, докато не се стигне до момента с "Ами можеш ли да дадеш някакви стотинки?"

Гадна работа! Но все пак организирана. Също като мангалите джебчии в градския транспорт. Разликата е, че хипарите на партитата са по-бели, но иначе тежката миризма е същата. Особено след няколко успешни просии, когато вече хипертермията от евтините (мета)амфетамини е накарала младежа да плува в пот. Миризлива пот. Всеки се изпотява, нормално е. Но в някои случаи е ... гнусно.

И, черешката на тортата, идва младеж, с изцъклени очи, втренчен поглед и неприятна миризна и те пита "Може ли да ти пийна от бирата/водата?'.

Ми не, не може! Иди да работиш (както аз правя) и ще имаш пари за своя водичка. Или иди до тоалетната, пийни вода от чешмата и по този начин си преглътни бонбона. Не може да ми пийнеш от биричката/водичката, понеже си неприятен/а, не те познавам, миришеш лошо, челюстта ти се мърда и устните ти са налигавени. Каква е моята оферта, като ми изпиеш 1/3 от шишенцето и после го напълниш с плуващи неидентифицирани елементи? Малко е гнусно? Но как да обясниш на човек, който се тъпче с най-евтината възможна дрога, и то с пари от просене, че нещо не е правилно и е меко казано отвратително.

Такова поведение може да е допустимо в компанията на просещия младеж, където никой не му иска пари на домашно парти. Но в клуба е различно. Като нямаш пари за клуб ... защо отиваш в клуб? Според мен любимите ти артисти могат да си направят сета и без оцъклената ти и озъбена физиономия пред пулта. Пък и никой не дава медал за най-много посетени партита.

По този начин и с това поведение се създава негативно отношение към цялата музика, на която е фен просещия младеж и компанията му. Естествено, като някой дойде на парти за пръв път, тези хора му се набиват в очите. И после защо когато кажеш на някой непросветен с целия малък социум в клуба (с неговите позитивни аспекти), че ще има парти в дадено заведение, той ти отговаря "ми там е пълно с наркомани". Някак човека, който си седи тихичко с компанията, говори си спокойно и се забавлява в музиката не остава толкова в спомените на "новите" в клуба, колкото изцъкленото просещо хлапе със странна и неприятна миризма, което те посреща още от входа.

С думи прости, излагате себе си, излагате и околните. И кой печели от това? Естествено, не и спонсора, който от добра душа е назад с някакви средства (дори и минимални). Не е в печалба и просещия, понеже дава всичко за амфет. Ама и "магазитера" не е в печалба, понеже вместо да гони продажби на "скъпото", трябва цяла вечер да се занимава със съмнително-пълнолетни, които искат от "евтиното". Естествено, и организатора не е на печалба, тъй като въпреки своята масовост, изгустиралите младежи са на вода от чешмата или от околните и на евтини наркотици и не правят дори минимален оборот на бара (по-нагоре споменах защо е необходим такъв оборот). "Сива икономика" :D

И за капак един диалог с непозната:

- Имаш ли 5 лева?
- За кво са ти 5 лева?
- Ми искам да си купя "нещо".
- Добре, ако ти намеря бонбон, каква ми е далаверата?
- Ми ще ти духам.
Питам 2-3 човека за бонбони, ама те нямат. След 5 минути:
- Ми не ти намерих бонбон.
- Е нищо, нали съм ти обещала ....

Е това дори и "проституция" не може да се нарече :D

И после "аууу, ама на партита се краде!". Ами ще се краде. Като партитата (особено безплатните) се напълниха със всякакви. Някак, да идеш на парти, се превърна в задължение. Току виж любимият тегав (в повечето случаи) артист остане без "мощната" ти подкрепа на събитието. Недопустимо, нали? И като отиваш без пари на парти, а за амфет се искат средства, защо да не преджобиш няколко оставени без надзор вещи. После някой ще се оплаче "взеха ми телефон/портмоне/пари", ама ... да си ги е гледал, нали? Важен е кръговрата! И е изключително важно да се пулиш пред колоните, когато пуска един от тримата ти известни артисти.

Аман от изгустанти и техните пропаднали номера!

Нека да бъде Basssssссссссимайкатаикултура! До къде го докарахме?! Сигурно е за добро ... кой знае?

Тази статия не е свързана с последната Локалка. Идеята беше замислена МНОГО преди това. Даже някои хора успяха да прочетат черновата на публикацията още в петък, преди партито на 4км.
Share on Google Plus

About Dobri Andonov

Thanks you for reading this article! Hope you like it! For more information about the authors check our Google + accounts or the website's 'Team' section!